Лора Роуланд - Кейсей

Видя собствения си страх, отразен в изражението на Сано.

— Ако госпожа Янагисава действително иска да ми създаде неприятности, защо тогава ти прави услугата да ти донесе дневника, вместо да го даде на съпруга си и да остави събитията да следват своя естествен ход?

Рейко въздъхна унило.

— Не зная — но подозренията й към жената на дворцовия управител не й даваха мира. С желанието да ги остави за себе си, тя смени темата: — Ако вторият дневник е подправен, тогава може би онзи, който намери Хирата, е истинският дневник на Глициния. Нищо в първия екземпляр не е опровергано с доказателства, макар че не успяхме да намерим мъжа от Хокайдо. Какво смяташ да правиш с втория дневник?

Сано го взе и за момент го задържа в ръка, за да прецени тежестта му, а на лицето му се изписа безпокойство.

— Не обичам да унищожавам улики. Но единствената информация тук е клеветата по мой адрес.

— Може да има следи, които все още не сме разпознали — каза Рейко. — А самият факт, че според дневника ти си замислял държавна измяна в нощта, за която имаш алиби, доказва, че историята е клевета. Възможно е да ти потрябва като доказателство за невинността ти.

— Така е — и все пак Сано бе по-скоро убеден, че дневникът представлява заплаха за него, отколкото че в някакъв следващ момент може да се окаже полезен. — Но дори и да има някаква стойност, твърде опасно е да го пазя.

Той развърза панделката, която придържаше страниците, и ги хвърли една по една в мангала. Те лумваха, сгърчваха се и се превръщаха в пепел. Накрая сложи лавандуловите корици и зелената панделка върху жаравата.

— Ще ми се да можех да повярвам, че това е краят на историята — каза Рейко, докато отваряше прозореца, за да проветри от дима.

— И на мен — добави Сано, — но за съжаление не е. Който е изфабрикувал този дневник, ще очаква дворцовият управител Янагисава да предприеме някакви действия и аз да бъда унищожен. И щом това не се случи, ще разбере, че планът му е бил погрешен.

— И тогава ще се опита отново да те замеси в убийствата?

Сано кимна.

— Трябва да разбера кой е авторът, преди да е изфабрикувал други фалшиви доказателства срещу мен. Трябва, освен това по най-бързия начин да установя кой е убиецът на владетеля Мицуйоши, тъй че, ако подозренията паднат върху мен, да докажа, че извършителят не съм аз.

Вторият дневник усложняваше разследването, въпреки това Рейко се опита да не губи вяра в успеха:

— Засега сме в безопасност. Може би авторът на дневника е убиецът на владетеля Мицуйоши и на Глициния. Ако това е така, трябва да намерим само един човек, за да разрешим случая и да избегнем опасността.

Макар и изтощени от изпълненото с напрежение денонощие, на следващата утрин Сано и Рейко станаха рано с ясното съзнание за многото работа, която ги очакваше. Точно бяха седнали да хапнат ориз, бульон и риба, когато на прага на стаята им се появи Хирата.

— Има ново развитие — съобщи му Сано. — Трябва да ти съобщим нещо.

Той му описа новия дневник. След като обсъдиха възможните последствия от появата му, Хирата заяви:

— Дойдох да ви съобщя, че съдията Аоки е наредил Фуджио да бъде изведен от затвора и откаран в съда. Един наш информатор току-що донесе вестта. Освен това шогунът желае да ви види незабавно.

— Съдията се намеси отново — отбеляза Рейко разтревожена.

— Сякаш положението и без това не е достатъчно сложно, та шогунът трябва да ме вика да му обяснявам защо съм защитавал финансовия министър Нита на процеса му — неприятно предчувствие прониза Сано. Той стана и нареди на Хирата: — Иди в съда и разбери какво става. Аз ще бъда в двореца.

Когато пристигна в приемната на шогуна, Сано установи, че членовете на съвета на старейшините вече са заели своите обичайни два реда на по-високото ниво на пода. Шогунът седеше на подиума, дворцовият управител Янагисава бе коленичил на по-долното ниво, вдясно от него, а полицейският началник Хошина бе седнал от лявата му страна. Токугава Цунайоши имаше болнав вид, беше със зачервени очи и тъмни сенки. Като трепереше видимо, втренчи гневен поглед в Сано.

Смразен от ужас, докато коленичеше и се покланяше, Сано си даде сметка, че точно както се опасяваше, бе предизвикал бурния гняв на шогуна.

— Безкрайни извинения, че съм предизвикал гнева ви, ваше превъзходителство — макар и треперещ, той се опитваше да изглежда спокоен. — Не можех да оставя съдията Аоки да осъди финансовия министър и да приключи следствието, след като имаше сериозна вероятност Нита да се окаже невинен.