Лора Роуланд - Кейсей

Сано не можеше да признае, че е посещавал Глициния, и по този начин да изглежда още по-виновен.

— Никога не съм се карал с нея. Значи лъжат или свидетелите, или ти. Доказателствата ти са клевета, скалъпена от няколко незначителни факта!

Шогунът се стресна от разпалеността на Сано.

— Виждате го как беснее, когато някой го раздразни — обърна се към събралите се Хошина, а на лицето му бе изписано задоволство. — Това е сприхавостта, която го е карала да наранява Глициния.

Вбесен още повече, Сано погледна към дворцовия управител. Янагисава отвърна на погледа му с предупредително изражение, с което заявяваше, че примирието им не ги правеше съюзници и Хошина разполагаше с пълна свобода на действие. Старейшините наблюдаваха с безпристрастност, която разпали гнева на Сано. Те очакваха той да разгроми враговете им вместо тях, на свой риск и за своя сметка, а сега не правеха нищо, за да му помогнат. Презрени подлеци! Потискайки порива си да им се разкрещи, Сано успя да се овладее и заяви на шогуна:

— Това, че съм имал връзка с Глициния, за която Хошина е разбрал, не доказва, че съм убиец или предател.

— Това, че сосакан сама се опита да скрие връзката си, означава, че е виновен — намеси се бързо Хошина.

Сано се обърна към врага си:

— Кога точно се посочва в дневника, че аз кроя планове срещу негово превъзходителство и владетеля Мицуйоши? Или цялата история е толкова неясна по отношение както на датите, така и на истината?

Хошина присви очи, обзет от предпазливост.

— Глициния е записала датата като Генроку, година пета, месец седми, в нощта на пълнолунието.

— Искате да кажете, че вие сте записали тази дата. Когато сте изфабрикували този дневник, сте допуснали грешката да определите точното време. Съпругата ми ще се закълне, че съм бил с нея същата нощ.

— Аз не съм писал дневника и това не подлежи на съмнение. А съпругата на един лъжец не е по-честна от самия него — изсмя се презрително Хошина. — Всички знаят, че госпожа Рейко е много привързана към съпруга си и би казала или направила всичко, за да го защити. Тя не представлява надежден свидетел.

— А ти изобщо разполагаш ли с някакъв свидетел, който може да потвърди, че съм казал нещата, записани в дневника?

— Ваше превъзходителство, единственият свидетел, който може да потвърди или да отхвърли думите му, е куртизанката Глициния, която е била убита. Тялото й е било открито преди една нощ — престъплението не бе убягнало на Хошина и шпионите му. — Колко удобно за сосакан сама, че тя не може да даде показания срещу него — Хошина хвърли язвителен поглед към Сано.

— Не е изключено тялото да не е на Глициния — възрази Сано. — Открито бе в една къща, собственост на хокан Фуджио. Той е главен заподозрян в това убийство, както и в убийството на владетеля Мицуйоши. Има и други заподозрени, в това число придружителката на Глициния, а може да има и още, но да не знаем за тях, тъй като разследването не е приключило.

— Разследването се води от сосакан сама от самото начало — отбеляза Хошина с презрение. — Заподозрените, които той спомена, просто са хора, които не могат да докажат невинността си. Той ги преследва, за да може да защити себе си.

— Вие арестувахте Момоко — подчерта Сано.

— Защото той ме подмами да го направя — обърна се Хошина към шогуна. — Дори защитаваше финансовия министър Нита на процеса му, за да накара всички да повярват, че го е грижа за справедливостта. Но разследването му е фарс, а добрият му нрав — прикритие. Куртизанката Глициния е написала в дневника си, че иска да накара сосакан сама да се ожени за нея. Той й е дал оръжието, от което се е нуждаела, като е обидил ваше превъзходителство и е заплашил владетеля Мицуйоши. Очевидно е, че Глициния се е и опитала да изнуди сосакан сама и той я е убил, за да не каже на никого какво е говорил пред нея. Той е предател, който е убил веднъж, за да уреди сина си като наследник на шогуна, и втори път — за да прикрие престъплението си.

— Наистина — Токугава Цунайоши отправи гневен поглед към Сано.

Сано почувства как паниката плъзва по нервите му. Каквото и да кажеше в своя зашита, Хошина изопачаваше думите му и го караше да изглежда още по-виновен. Ужасен от кошмара, който го бе уловил в мрежите си, бесен на Хошина, на старейшините, на и шогуна и на несправедливостта, с която се сблъскваше, Сано прибягна до коварство — единственото му средство за оцеляване.

— Ваше превъзходителство — каза той, — моля ви, позволете ми да припомня на всички, че вие сте върховната власт. Вашата мъдрост и способност да преценявате надхвърлят тези на простосмъртните. Полицейският началник Хошина ви дължи извинение заради опитите си да ви наложи собственото си неубедително мнение.