Лора Роуланд - Кейсей

— Какви са тези хора? — попита Хирата един от дошините, когото познаваше.

— Семейството, приятели и почитатели на хокан Фуджио.

А вероятно и негови любовници, помисли си Хирата. Всички тези хора бяха дошли на бдение, докато трае процесът му.

Когато Хирата влезе в съдебната зала, възрастният съдия Аоки и секретарите му вече бяха заели местата си на подиума пред публика от длъжностни лица. Фуджио бе коленичил върху ширасу. Беше облечен в дрипава роба от коноп, а ръцете и голите му нозе бяха оковани във вериги. Щом вратата хлопна зад гърба на Хирата и детективите му, Фуджио се обърна. Красивото му лице бе изпито от мъка, но той намери сили да отправи към Хирата мимолетна храбра усмивка.

— Фуджио, обвинен си в убийството на куртизанката Глициния — обяви съдията Аоки.

Хирата не бе изненадан; той бе очаквал това положение, след като знаеше как Аоки бе избързал да изправи на съд финансовия министър Нита. Но когато коленичи в страничната част на помещението заедно с хората си, Хирата забеляза, че близо до Фуджио върху ширасу бе застанала и една жена. Тя също носеше конопена роба и бе окована във вериги. Сивите й коси бяха сплетени на плитка, която се спускаше по мършавия й гръб. Елегантният й профил носеше отпечатъка на отчаянието. Това бе Момоко — ярите на Глициния. Хирата бе озадачен. Какво търсеше тя в съдебната зала?

— Момоко, ти си обвинена в съучастничество за това, че си съдействала на Фуджио в убийството — набразденото от бръчки, подобно на пъпеш лице на съдията Аоки придоби надменно и самодоволно изражение. — Ето защо двамата ще бъдете съдени заедно.

Хирата и детективите му си размениха смаяни погледи. Трупът в къщата все още не бе категорично разпознат като Глициния. Уликите срещу Фуджио бяха обезсилени, след като семейството и приятелите му потвърдиха, че той се е намирал далеч от къщата по времето, в което е било извършено убийството. А нямаше никакви доказателства, въз основа на които Момоко можеше да бъде замесена в престъплението. Какво правеше тогава съдията Аоки?

В следващия миг Хирата разбра. Аоки бе обзет от колебание относно присъдата на финансовия министър и вече допускаше, че е сбъркал. Докато имаше други заподозрени, той бе изправен пред възможността Сано да докаже, че някой от тях е виновен за смъртта на владетеля Мицуйоши, както и че съдията е злоупотребил с властта си, изневерявайки на справедливостта. Аоки искаше да отстрани Фуджио и Момоко, та дори и шогунът да решеше, че Нита е бил осъден неправилно, възможните други извършители вече да са екзекутирани. Той щеше да е в безопасност, тъй като нямаше да има причини разследването на Сано да продължи. Второто убийство бе предоставило възможност на Аоки да осъществи подмолните си цели за сметка на двама души, които можеха да се окажат невинни. Хирата бе възмутен.

— За да не губим време, няма да се впускам в обичайните формалности, а ще обобщя най-важните факти по случая — съобщи на събралите се Аоки. — Фуджио е имал любовна връзка с Глициния, която е продължила тайно и след брака му с дъщерята на собственика на публичен дом „Великият Миура“. Глициния го е заплашила, че ще съобщи на тъста му за връзката им, ако Фуджио не я освободи от Йошивара. Но той не е имал достатъчно пари, за да я откупи, а и не е искал да загуби съпругата си, дома си и средствата си за препитание, в случай че тъстът му е научел за прелюбодеянието му. Ето защо Фуджио решава да убие Глициния, за да я накара да замлъкне завинаги.

Хирата слушаше и не можеше да повярва на ушите си. Колкото и правдоподобно да звучеше тази история, Аоки не предлагаше никакви доказателства за истинността й. Освен това очевидно не възнамеряваше да призове каквито и да било свидетели. А и доколкото му бе известно, такива изобщо нямаше.

— Фуджио казва на Глициния, че ще й помогне да избяга — продължи съдията Аоки. — Наема паланкин и носачи, които да чакат отвън пред портите на Йошивара. Планира да изведе скришом Глициния от агея. Подкупи ли стражите, те ще я пуснат да излезе. Паланкинът ще я отнесе до уединената му вила, където може да я убие.

Но Хирата си даде сметка, че ако решеше, Аоки имаше властта да мине и без законния протокол. Докато наблюдаваше обвиняемите, изпита жалост към тях, макар че допускаше възможността да са виновни. Фуджио седеше безмълвен, запазвайки присъствие на духа, но Момоко изглеждаше подплашена като ранено животно и Хирата долавяше бързото й свистящо дишане. Това бе типичен случай, в който двама представители на простолюдието са планирали убийството на трети. Фуджио и Момоко нямаха силата да се противопоставят на едно такова решение, а бакуфу изобщо не се интересуваше какво се случва с тях.