Лора Роуланд - Кейсей

Пазачите се захванаха да избутват назад тълпата. Жените стенеха, блъскаха се, съпротивяваха се, скубеха си косите и ридаеха. Връхлетяха върху стражите, подминаха ги и паднаха на колене, заемайки всяко свободно място в съдебната зала. Аоки ги огледа с изражение на погнуса и насочи вниманието си обратно към Фуджио и Момоко.

— Имате ли да кажете нещо в своя защита? — попита, явно решен да не обръща внимание на възникналата суматоха.

— Не съм го извършила! — отчаяният вопъл на Момоко се извиси над шума в залата.

Все още до подиума, Хирата наблюдаваше с ужас и жалост как ярите се усмихва, опитвайки се да умилостиви съдията. Тя затрепка с ресници, заизвива тяло в гротесков опит да го съблазни и извика:

— Моля ви, повярвайте, аз съм невинна!

Студеният поглед на съдията остана безмилостен.

— Обявявам те за виновна като съучастник в убийство. Осъдена си на смърт.

Почти в несвяст, ридаещата Момоко се озова в ръцете на стражите, които я понесоха през тълпата навън от помещението. Аоки се обърна към Фуджио:

— А ти какво ще кажеш за себе си?

Залата утихна — жените чакаха своя кумир да заговори. Фуджио произнесе с ясен и звънък глас:

— Признавам се за виновен.

Разнесоха се писъци и ридания. Млади момичета взеха да бият чело о пода, монахините заредиха напевни молитви. Съдията Аоки извика на жените да запазят тишина и нареди на стражите да ги отстранят. Фуджио с мъка се изправи на крака, затруднен от веригите. Бавно се обърна към тълпата. Благородната му и тържествена осанка накара жените да замлъкнат. Те впериха погледи в него, а на лицата им се изписа скръбно обожание.

— Благодаря ви, Хирата сан, че се опитвате да ми помогнете. Благодаря ви, уважаеми дами, за благосклонността ви. Но аз зная кога съм победен, и бих искал да напусна този живот с достолепие. Затова ще изпея моето признание в песен, която съчиних.

Фуджио погледна към съдията Аоки, който се намръщи, но кимна. Поемайки дълбоко въздух, той придоби съсредоточено изражение. Остана безмълвен за миг на прага на изпълнението си, което щеше да отбележи върха на кариерата му, а от напрежението се възцари пълна тишина в съдебната зала. После запя с вълнуващ, изпълнен с тъга глас:

С обърнати нагоре длани, с грохнало тяло и трагично изражение Фуджио остави последния тон на песента му да заглъхне удавен в тишината. Последва гръм от аплодисменти, възторжени викове и сърцераздирателни ридания. Фуджио се поклони. Съдията Аоки изглеждаше раздразнен от представлението.

— Обявявам те за виновен в убийство и те осъждам на смърт чрез обезглавяване — отсече той.

Когато стражите тръгнаха да извеждат Фуджио от съдебната зала, жените го последваха в скръбно, разтърсвано от ридания шествие. Със свито сърце Хирата си помисли как ще каже на Сано, че още преди да са успели да възобновят разследването, последните им двама заподозрени ще са мъртви.

— Подреди войниците, Масахиро чан — каза Рейко. Клекнал на пода в детската стая, малкият внимателно редеше своите конници, стрелци и воини с мечове под зоркия поглед на бавачката си Осуги.

— Много добре — Рейко се усмихна на сина си, но мисълта й бе заета със Сано. Откакто бе тръгнал за двореца, тя го чакаше със страх и напрежение да се върне от срещата с шогуна. Изгаряше от нетърпение да разбере как се развиват събитията.

Внезапен трясък отвън ги стресна. Прозвуча така, сякаш някой бе съборил портата към градината. В следващия миг Рейко чу мърморене и тежки стъпки. Озадачена, тя стана, отвори вратата и излезе на верандата. В градината видя Сано — свел глава и стиснал юмруци, той крачеше гневно между дърветата и залитайки, тъпчеше цветните лехи.

— Не мога! — изрече той на себе си. Дъхът му излизаше на бели облачета, които бързо се разпадаха във въздуха на студения, но иначе слънчев ден. — Не мога да издържам повече!