Лора Роуланд - Кейсей

Седнал в стаята си, увит в топла завивка, Сано пиеше гореща билкова отвара, която Рейко му бе приготвила, за да го успокои и да възвърне силите му, а тя бе коленичила до него и го гледаше с тревога.

— Съжалявам — каза той.

И наистина съжаляваше — че бе изрекъл толкова ужасни неща, че се бе поддал на емоциите си и бе показал слабост, че бе унищожил храста в пристъп на недостоен гняв, че бе изплашил Рейко. Не си бе давал сметка, колко отрицателна енергия се бе натрупала в него. След като я бе изхвърлил от себе си, бе изпълнен с въодушевяващо усещане за свобода. Сега обаче, макар че бе обзет от покой, който не бе изпитвал от много дълго време, се терзаеше от срам. А и нищо не се бе променило. Шогунът все така го подозираше за убийството на владетеля Мицуйоши, а полицейският началник Хошина бе обладан от същата решимост да докаже вината му. Искаше ли да оцелее, Сано не биваше повече да си позволява да губи самообладание.

— Наистина ли възнамеряваш да се откажеш от поста си? — попита Рейко със стаена тревога.

— Не — Сано нямаше друг изход и не можеше да жертва честта си или бъдещето на семейството си. Нито пък можеше да загърби призванието си, което бе да следва Пътя на воина — строгия кодекс на дълга, подчинението и смелостта, според който живееха самураите.

— Тогава какво ще правиш?

— Ще открия истинския убиец, ще докажа невинността си и ще си върна доверието на шогуна — у него отново се бяха разгорели решимостта и волята за справедливост. — Ще бъде трудно, защото уликите до този момент ни отведоха в задънена улица, но все още има надежда.

Двамата с Рейко вдигнаха поглед, тъй като на прага се появи Хирата.

— Сумимасен — извинете, но има лоши новини — той бе видимо разстроен. — Съдията Аоки току-що осъди Фуджио за убийството на Глициния, а Момоко бе призната за виновна като негова съучастничка. Отведоха ги на мястото за екзекуции.

Рейко изрече нещо неясно, обзета от тревога. Откакто бе разбрал, че Аоки свиква процес, Сано очакваше присъда за Фуджио, но присъдата на Момоко го изненада.

— Влизай. Заповядай, седни и обясни — Хирата се подчини. От разказа му Сано с удивление заключи, че съдията Аоки бе основал присъдата си на история, съчинена от самия него, за която липсваха каквито и да било доказателства. След като Хирата приключи, той рече: — Това, изглежда, е денят за лошите вести — и разказа на Хирата какво се бе случило с него.

— И тримата ни заподозрени вече са осъдени — лицето на Хирата изразяваше обзелия го ужас. — Това ви превръща в единствена мишена за гнева на шогуна.

Когато тежкото бреме се стовари върху плещите му, Сано долови грандиозно разместване на космични сили и приближаващ съдбовен тътен. Рейко каза:

— Може Фуджио, Момоко или финансовият министър Нита наистина да са убили владетеля Мицуйоши. Те все още представляват важни заподозрени и си струва да бъдат разследвани, дори и да не са между живите.

— Можем да продължим да търсим доказателства за тяхната вина — Хирата се присъедини към опита на Рейко да се погледне на събитията от добрата им страна.

— Надявам се да съществуват такива — каза Сано, — защото се опасявам, че ако не можем да намерим свидетел или някакви категорични улики, сочещи към някой друг, а не към мен, единственото нещо, което ще убеди шогуна, че съм невинен, ще бъдат самопризнанията на убиеца — доста трудна работа, като се има предвид, че трябва да ги получим от един мъртвец.

Останалите кимнаха мрачно в знак на съгласие. Хирата каза колебливо:

— Полицейският началник Хошина е способен да фалшифицира улики срещу вас. Този втори дневник намирисва на негово дело. Нищо чудно да изфабрикува и още „доказателства“, че сте предател.

Сано присви устни. Бе наясно, че Хирата има предвид да последват примера на Хошина и също да подхвърлят доказателства срещу Фуджио, Момоко или финансовия министър, за да го спасят. В очите на Рейко проблесна разбиране.

— Фалшиво обвинение към мъртъв човек е по-малко опасно за мъртвеца, отколкото за някой жив — каза тя с предпазлива надежда.

Фактът, че Хирата и Рейко обсъждаха като ход подобна измама, означаваше, че нямат друг вариант за действие.

— И на мен ми хрумна тази възможност — призна си Сано. — Но не съм чак толкова отчаян, че да набеждавам някого, който би могъл да е невинен, независимо дали е жив или мъртъв. Особено, при положение че има цяла група въпроси, които все още не сме разследвали.

— Какво ни е останало? — попита Рейко.