Лора Роуланд - Кейсей

Госпожа Янагисава я наблюдаваше, притаила дъх от тревога. Ами ако Охана откажеше? Дали щеше да каже на Рейко за предложението? И ако да, какво щеше да се случи и как би могла госпожа Янагисава да постигне целта си без Охана?

Върху лицето на момичето — все едно върху брулена от вятъра пясъчна повърхност, се изписаха коварство, алчност, недоверие и страх.

— Аз… трябва да помисля.

— Тогава мисли и за това, че съпругът ми е най-влиятелният човек в Япония — тихият равен глас на госпожа Янагисава по никакъв начин не издаде емоциите й. — Хората, които вредят на него или на роднините му, плащат скъпо. Много са убитите или екзекутираните. Други изчезват и повече не се появяват. Никой не знае какво става с тях. Но аз мога да направя така, че ти да разбереш.

Бавачката вдигна поглед към госпожа Янагисава. Очите й блестяха от ужас и желание. Накрая въздъхна тежко, оповестявайки поражението си. Кимна и бавно сключи пръсти около пакетчето с монетите.

Госпожа Янагисава усети, че я залива мощна вълна от триумф. В същото време потръпна, обзета от внезапна тревога, тъй като току-що бе предприела втората си стъпка в действията си срещу Рейко и успехът щеше да й коства приятелството на съпругата на сосакан сама. Предчувствието за загуба обви съзнанието й като облак, носещ мрак и безутешност. Въпреки това се обърна към новата си съучастничка спокойно и властно:

— Сега тръгвай. Ще пратя някого да му предадеш информацията за делата на Рейко. Скоро ще получиш и следващите ми указания.

Семейството на владетеля Мицуйоши живееше в специална част от крепостта Едо, запазена за изтъкнати членове на клана Токугава. Там Сано и двама от детективите му поеха по застланите с плочи алеи през дървесни насаждения, и които деляха една от друга представителни къщи, заобиколени с градини и опасани с каменни зидове. Тази част беше пуста, отдалечена от бурния живот в града. По небето бързо се разпростираха сиви облаци, но Сано вдъхваше надежда от чистия, наситен с мирис на борове въздух. Може би решението на проблема му го очакваше вътре в този дом, собственост на владетеля Мацудайра — бащата на Мицуйоши. След като се представи на стражите при входа, той каза:

— Моля, уведомете владетеля Мацудайра, че трябва да говоря с него.

Стражите предадоха молбата му и тъй бързо получиха разрешение да го пуснат да влезе, че той дръзна да се надява, че владетелят Мацудайра все още не е разбрал за случилото се в двореца и затова няма да бъде предубеден към госта си. Изпратен за целта слуга придружи него и хората му до едно помещение, предназначено за посещения, където завариха разположени покрай стените стражи и самия домакин, вече седнал на подиума.

— Какво ви води насам? — попита владетелят Мацудайра.

Той притежаваше аристократичните черти на шогуна, но разположени върху по-широко и по-интелигентно лице; беше с добро телосложение, от което лъхаше сила, и носеше черна официална роба. С ръце на кръста и заобиколен от воините си като генерал на полеви лагер, бе вперил гневен поглед в Сано, който с тревога осъзна, че домакинът му вече знаеше, че в двореца бяха заклеймили сосакан сама като убиеца на Мицуйоши.

Сано се поклони бързо и рече:

— Преди да обясня, моля, позволете ми да ви поднеса своите съболезнования за загубата на сина ви.

Владетелят Мацудайра отпусна ръце, наклони глава и се втренчи така, сякаш не можеше да повярва на това, което бе чул.

— Няма да приема лицемерно съчувствие от човека, който го е убил — гласът му бе дрезгав от възмущение.

— Моля ви, разберете, че сте получили погрешна информация — каза Сано, а хората му се приближиха плътно до него, за да го предпазят от евентуална опасност. — Аз не съм убил Мицуйоши сан.

— Така твърдиш ти — отвърна гневно владетелят Мацудайра. — Из крепостта се говори, че убийството е твое дело. Мислиш ли, че не знам за присъдата ти, изречена от шогуна? — отвращение и омраза изкривиха лицето му, когато пристъпи към Сано. — Знам и за дневника, който описва заговора ти срещу моя син и негово превъзходителство. Тази сутрин полицейският началник Хошина ми разказа всичко.

Явно Хошина се бе постарал да разпространи вестта, да настрои общественото мнение срещу Сано и да му попречи да ангажира семейството на Мицуйоши да му съдейства в разследването му, помисли си Сано.

— Дневникът е фалшификат. Обвинението е изфабрикувано от Хошина. Не е тайна, че той иска главата ми.