Лора Роуланд - Кейсей

Владетелят Мацудайра махна с ръка — жест, с който подмина обясненията на Сано като неубедително извинение.

— Шогунът, дворцовият управител, старейшините и полицейският началник смятат, че ти си убиец и предател. Това за мен е достатъчно доказателство.

— Шогунът още не е решил дали съм виновен въпреки дневника и клеветите на Хошина. Негово превъзходителство ми позволи да продължа разследването на престъплението и да докажа своята невинност.

— Умният ти език те е спасил от екзекуция — отбеляза владетелят Мацудайра презрително. — Но аз ще и използвам цялото си влияние и власт, за да си получиш смъртното наказание — докато се придвижваше към ръба на подиума, той размаха левия си юмрук към Сано, а с десницата стисна дръжката на меча си.

После внезапно го задавиха ридания и той извърна лице.

Сано си помисли за репутацията, която имаше владетелят Мацудайра — добър господар на предоставените му от Токугава земи, които управляваше с вещина. Освен това долови, че искрено скърби за сина си, а не за политическите облаги, на които се бе радвал като баща на наследника на шогуна. Той изпита съчувствие към този опечален и объркан човек.

— Би било по-добре, ако използвате собствената си власт и влияние, за да разкрием истината около смъртта на сина ви. Дошъл съм да разбера какво съдействие ще ни окажете в разкриването на истинския убиец.

Владетелят Мацудайра завъртя рязко глава, а в насълзените му очи проблесна гняв.

— Дошъл си да ми разиграваш сцени на невинност и да злорадстваш над нещастието, което причини на този род! Аз няма да помогна да отървеш кожата си! — той скочи от подиума, устреми се към Сано и когато двамата се озоваха на една крачка разстояние, тикна лице в неговото, така че Сано виждаше червените жилки в пламтящите му очи. — Единствената причина, поради която те пуснах вътре, бе да мога да ти кажа лично, че ти, който унищожи сина ми и предаде нашия господар, си най-безчестното същество на тази земя!

Обидата порази Сано и той отстъпи назад, макар че каза:

— Моля ви, изслушайте ме! В повечето случаи на убийство извършителят е някой от близкото обкръжение на жертвата. Някакви негови деяния или проблеми в отношенията му с другите може да са довели до престъплението и…

— Дръзваш да обвиняваш сина ми за собственото му убийство? — прекъсна го владетелят Мацудайра, обзет от гневно възмущение. — Ти си дори по-лош от злодея, който описва в дневника си куртизанката. Срамувам се, че някога те смятах за достоен самурай!

— Аз не обвинявам владетеля Мицуйоши — побърза да поясни Сано. — Вината е изцяло на неговия убиец. Просто исках да кажа, че ключът към разрешаването на случай на убийство обикновено се крие в миналото на жертвата.

Владетелят Мацудайра поклати глава, отказвайки с презрение да приеме твърдението на Сано.

— Вашият син трябва да е имал някакъв враг — настоя Сано. — Вие сте го познавали, сигурно знаете с какво се е занимавал, с кого е общувал, кои са местата, които е посещавал… — Сано протегна ръка и насити гласа си с цялата убедителност, на която бе способен. — Моля ви, помогнете ми да открия врага, който е отнел живота на сина ви!

— Синът ми бе почтен и уважаван млад мъж, хората го харесваха. Той нямаше врагове и не е умрял, защото нещо се е случило в личния му живот.

Сано си помисли, че владетелят Мацудайра не е най-добрият източник на информация за Мицуйоши, който, след като си бе спечелил славата на развратник, очевидно имаше какво да крие от баща си.

— Възможно е други членове на семейството да са били по-запознати с делата на сина ви — предположи Сано. — Може те да са по-склонни да разговарят с мен — макар че му се струваше малко вероятно владетелят Мацудайра да му позволи да разпита когото и да било в имението, все пак беше длъжен да попита.

Владетелят Мацудайра се вбеси от това поредно оскърбление.

— Съпругата ми се поболя от мъка. Няма да ти позволя да я тормозиш с въпроси или измислици по адрес на сина ни.

— Тогава може ли да говоря с братята на Мицуйоши? Или с личните му васали?

В този момент забеляза, че един от стражите го наблюдава по-внимателно от останалите. Мъжът, вероятно около трийсет и пет годишен, имаше мощно телосложение на боец и интелигентно лице на учен. Погледите им се срещнаха за миг. Сано разпозна в и него един от хората на Мицуйоши, които бе видял в Йошивара в самото начало на разследването.

— Това убийство беше чисто политическо, както всички знаете — заяви владетелят Мацудайра. — Моят син стана жертва на твоите стремежи за властта. Ти си го убил, за да може твоят син да заеме мястото му като наследник на шогуна. Той стана случайна жертва на твоята атака срещу режима на Токугава. А сега си търсиш изкупителна жертва, за да прикриеш престъплението си и да избегнеш присъдата за държавна измяна.