Лора Роуланд - Кейсей

И без съмнение не искаше да бъде наказан, помисли си Сано. Дали пък не очакваше подкуп? Сано огледа внимателно профила на Уада, но не откри в лицето му алчност, а само тревогата на човек, разкъсван между лоялността и желанието да каже онова, което мислеше.

— Вашият върховен дълг е към шогуна — каза Сано. — Негово превъзходителство ми нареди да разследвам убийството на владетеля Мицуйоши и вие трябва да ми окажете съдействие, като ми кажете всичко, което ви е известно и което може да се окаже съществено за разследването.

Чертите на Уада се поотпуснаха, но той продължаваше да изглежда притеснен.

— Моят род служи на Мацудайра от пет поколения — каза той. — Аз бях част от свитата на владетеля Мицуйоши от деня на раждането му и съм се грижил за него през целия му живот. Обичах го като по-малък брат. Не желая да загубя поста си, но не бих могъл да понеса, ако за убийството му бъде наказан не който трябва, а истинският убиец се отърве, защото аз съм мълчал.

— Ще направя всичко, което е във властта ми, за да отмъстя за смъртта на Мицуйоши — обеща Сано.

— Е… — макар че Уада изглеждаше поуспокоен, колебанието накъсваше думите му с неловки паузи. Когато Мицуйоши беше малък, ясновидецът на клана предсказа, че един ден той ще управлява Япония. От този момент нататък животът му бе подготовка за върховния пост на шогун. Баща му нае учители, които да карат Мицуйоши сан да учи от дебелите книги и да тренира бойни изкуства по цял ден, както и свещеници, които да дисциплинират духа му. Накрая го представиха на шогуна, който го хареса. Всичко изглеждаше така, сякаш предсказанието щеше да се сбъдне. По всяка вероятност той щеше да наследи режима и по тази причина от него се очакваше толкова много, че…

— Че той се разбунтува? — предположи Сано.

Кимайки, пазачът продължи с неохота:

— Той беше момче с характер. Копнееше за приключения. Когато стана на шестнайсет, постоянната дисциплина и охрана му дойдоха до гуша. Нареди ми да му помогна да се измъкне от двореца. Бродеше из града, докато баща му смяташе, че учи. Мицуйоши сан обичаше кварталите за забавления. Беше красив, имаше чар и пари, бързо се сприятеляваше с клиенти от чайни и игрални домове. Скоро откри Йошивара и бедите започнаха. Една нощ, когато шогунът бе пожелал неговата компания, не успяха да го открият никъде. Владетелят Мацудайра научи, че синът му посещава някаква куртизанка. Когато Мицуйоши сан се прибра у дома, двамата се скараха жестоко. Баща му беше бесен, че е разочаровал шогуна и е рискувал да загуби благоволението му. Мицуйоши сан помоли за малко свобода в замяна на това, че бе приел да се жертва заради амбициите на клана. Те и двамата искаха той да бъде следващият шогун, но цената плащаше Мицуйоши.

Очевидно Мицуйоши бе станал сексуален обект на шогуна и това не му бе харесало особено.

— Какво се случи после?

— Свадите продължиха — отвърна Уада. — Владетелят Мацудайра нареди на Мицуйоши сан да се посвети на целта да удовлетворява желанията на шогуна. Мицуйоши сан пък преследваше собствените си удоволствия и шогунът скоро започна да се оплаква, че когато се нуждаел от него, той никога не бил на разположение. Накрая баща му прекрати издръжката му, та да няма средства да поддържа навиците си. Мицуйоши сан започна да обръща повече внимание на шогуна, защото не искаше да се прости с шанса и си да стане негов наследник, но въпреки това ние продължихме да излизаме заедно, ходехме в чайни и публични домове, където често му сервираха на вересия, тъй като той беше самурай от клана Токугава и любимец на шогуна. Но веднъж си навлече неприятности. Става дума за един игрален дом в Нихонбаши, клиентите в който са престъпници и гангстери.

Сано усети вътрешно напрежение, тъй като това бе сигнал за важна улика.

— Задлъжня им с пари?

Уада кимна с мрачно изражение.

— Не трябваше изобщо да се замесва с тях, но той обичаше тръпката от съприкосновението с престъпния свят на Едо. Не трябваше изобщо да им задлъжнява, защото са опасни. Собственикът на това място е див, безскрупулен ронин, който няма страх от никого, дори и от Токугава. Една нощ, докато двамата с Мицуйоши сан бяхме в града, той ни издебна и поиска Мицуйоши сан да плати това, което дължеше на него и на приятелите му. Мицуйоши сан каза, че не може, и тогава този ронин го заплаши, че не си ли върне дълга, ще го убие.

Най-накрая изникваше възможен заподозрян, различен от екзекутираните трима. Сано бе обзет от въодушевление.