Лора Роуланд - Кейсей

Вместо да се поддаде на порива си да заповяда на момичето да се върне към задълженията си, Рейко си наложи да се усмихне:

— Няма нищо — Охана просто й предлагаше съчувствие тъй както тя умееше. Личните й проблеми не бяха извинение за раздразнението, което проявяваше към една невинна прислужничка.

— Вие със сосакан сама сте добри към мен и ще ми е неприятно, ако ви се случи нещо лошо — добави Охана. Странна, потайна нотка прозвуча в гласа й, все едно чувстваше точно обратното на онова, което бе изрекла. След кратка пауза изтърси: — Ще ми се да можех да направя така, че всичките ви неприятности да изчезнат.

Рейко не си позволяваше да се поддаде на подозренията си, тъй като нямаше причина да смята, че Охана й желае злото.

— Благодаря — каза тя по-сърдечно. — Съжалявам, ако ти се струвам рязка, но съм малко притеснена.

Охана се изчерви, свивайки глава между раменете си в необясним срам.

— Не заслужавам извиненията ви — измърмори тя.

И все пак в поведението й имаше нещо подозрително, което Рейко не можеше да отдаде на собственото си прекалено живо въображение.

— Защо, случило ли се е нещо?

— Нищо! — момичето изпъна рамене, сякаш някой я бе смушкал в гърба. — Много сте любезна, че питате, но аз съм добре — и отправи към Рейко пресилено ведра усмивка. — Притеснявам се за вас. Какво възнамерявате да правите?

Без да може да се отърве от съмненията си, Рейко я изгледа внимателно.

— Ще се опитам да разбера кой е убил владетеля Мицуйоши, и да докажа невинността на съпруга си.

— Аз може да съм ви полезна с нещо. Да дойда ли с вас?

Готовността на Охана да се натрапи повторно породи нови подозрения у Рейко.

— Можеш да ми помогнеш, като останеш тук и си изпълняваш задълженията.

— Да, уважаема господарке.

Сянка на разочарование и незадоволено любопитство премина през лицето на Охана, но тя се поклони смирено, стана и напусна стаята. Рейко забърза към паланкина, който я очакваше навън.

Сано и детективите му се спускаха надолу по пасажа, който водеше навън от обособения район на фамилията Токугава. През отворите за оръдията и процепите за стрелите в закритите коридори, които минаваха над високите зидове, Сано чу стражите да си говорят, докато чакаха да открият стрелба по всеки, дръзнал да нападне крепостта. Той гледаше съсредоточено пред себе си и полагаше усилия да запази безстрастна физиономия, скривайки страха си, докато минаваше под наблюдателните кули, при които стояха на пост още стражи. Тук човек, обвинен в държавна измяна, не можеше да бъде в безопасност. Той се чувстваше като воин от противникова армия, хванат в капан, защото мощта на Токугава щеше да се обърне срещу него, ако не успееше по някакъв начин да се сдобие с информацията, която не му се удаде да получи от владетеля Мацудайра, и да възстанови честното си име.

— Сосакан сама — викът бе съпроводен от бързи стъпки зад него. — Ако позволите, може ли да разговарям с вас?

Сано се обърна и видя по пасажа към него да тича стражът, който го бе наблюдавал настоятелно в имението на Мацудайра.

— Да — отвърна Сано. Запъхтян от тичането, пазачът с усилие спря пред него и се поклони. — Кажи.

Пазачът се огледа предпазливо, а финото му лице бе изопнато от напрежение. Той изрече полугласно:

— Насаме, ако не възразявате?

— Щом желаете — Сано даде знак на хората си да продължат напред, а самият той пое редом с пазача.

— Благодаря ви — макар че изрече това със задъхано облекчение, мъжът продължи да върви, свил глава между раменете, като се озърташе напрегнато.

Сано го огледа, докато го чакаше да се успокои.

Мъжът правеше особена гримаса, сбръчквайки клепачи, и имаше деликатна уста, която му придаваше уязвим вид въпреки мускулестото телосложение.

— Как се казвате? — попита Сано.

— Уада — отвърна стражът, сякаш правеше признание за вина.

— Не се страхувайте, Уада сан. Оценявам това, че идвате при мен.

Повървяха двайсетина крачки мълчаливо и едва тогава Уада изрече тихо:

— Репутацията на фамилията е много важна за моя господар. Той обичаше сина си и иска да запази само добри спомени за него.

— Но човек, който не е свързан пряко със сина на владетеля, би могъл да разкрие истината за смъртта му? — предположи Сано.

Уада се поколеба, преди да отговори, забил поглед в земята.

— Моят господар е забранил на семейството си, на васалите си и на прислугата да говорят с вас. Аз не искам да нарушавам заповедта му.