Лора Роуланд - Кейсей

— Тази баня е само за мъже — каза тя, оглеждайки Рейко с любопитство.

— Аз не искам да ползвам банята, търся Юя.

На лицето на жената се изписа подозрение.

— Аз съм Юя.

Имаше кръгло лице с пълни страни, заострена брадичка и пухкави устни, оцветени в алено. Кожата й притежаваше влажния и брашнен цвят и вид на престояло тофу. Очите й, пронизващи и изпитателни под подпухналите клепачи, отправиха към нея бдителен поглед.

— Коя сте вие?

— Казвам се Рейко.

— Какво искате?

— Да говоря с теб.

Юя огледа Рейко и в очите й се появи враждебност.

— Не — тя понечи да затвори вратата.

— Ще ти платя — обеща припряно Рейко. Бръкна в ръкава си и извади хартиеното пакетче, което бе скрила там. Разви го и от вътре се показаха сребърни монети. Юя се втренчи жадно в тях. Пресегна се да ги вземе, но Рейко ги дръпна към себе си.

— След като разговаряме.

Жената изкриви алени устни и измърмори с неохота:

— Елате вътре.

Докато влизаха, Рейко зърна един от стражите си да стои до съседния вход. Такива места криеха опасности и тя се чувстваше напрегната. Сумрачният коридор вонеше на урина. Рамката на една от вратите очерта татуираното тяло на здравеняк, седнал зад тезгях, както и голяма дълбока вана. Голи двойки се отдаваха на сластна наслада във вдигащата пара вода. Мъжете стенеха и гърчеха лица, жените стоически мълчаха. Глухо сумтене, плисък и тропане, разнасящи се от съседните помещения, говореха за присъствието и на други любовни двойки. Рейко се опита да прикрие обзелото я смущение, но Юя го усети и се изсмя.

— Досега не сте били в обществена баня, нали? — тя кимна мъдро. — Не и в такава, където момичетата предлагат и други услуги на клиента, освен да му изтрият гърба.

Рейко си даде сметка, че всъщност банята бе незаконен публичен дом, Юя си беше проститутка. Свита от срам, последва Юя в една от стаите. Двете седнаха вътре. Юя напълни лула с тютюн, запали я с жив въглен от мангала, а през това време Рейко се опитваше да не гледа в осеяния с петна футон.

— Е? — Юя отметна глава и издиша струя дим.

Рейко мина веднага на въпроса:

— Ти си познавала Глициния, нали?

— Да, така е — усмивка на неприязън изкриви устните на Юя.

— Кога я видя за последен път?

— Може би преди три години. Тя дойде тук, на това място.

Това бе много преди убийството на владетеля Мицуйоши, но за Рейко всякаква информация бе добре дошла.

— А как се случи така, че Глициния дойде тук?

— Хората разправяха, че мъжът, който я освободил от Йошивара, й бил дал пари, с които да се издържа, но тя беше с широки пръсти. Искаше да живее пак така нашироко, както бе живяла като куртизанка. Нае си голяма къща, купи си скъпи мебели и кимона, често и правеше увеселения. Парите изчезнаха за нула време, Глициния взе назаем още и задлъжня много. Накрая й се наложи да си продаде вещите, да напусне къщата и да избяга от лихварите, които я издирваха, за да се разплатят с нея.

Това бе съвсем различен сценарий в сравнение с описания във втория дневник, помисли си Рейко, а Юя имаше по-малко причини да лъже от човека, който бе изфабрикувал дневника, за да злепостави Сано.

— Накрая Глициния се озова в банята като много жени, сполетени от трудности — Юя се изкиска на нещастието на Глициния. — Когато дойде тук, взе да се държи като императрица, говореше с пренебрежение на останалите, очакваше ние да й прислужваме. Смяташе се за нещо повече от всички тук.

— Защото е била таю? — попита Рейко.

— Ами… и затова — каза Юя, — само че ако питате мен, курвата си е курва, няма значение, каква й е цената — тя изтръска в мангала пепелта от лулата си. — Глициния беше любовница на собственика на това място. Двамата се знаеха от едно време, още когато бяхме съвсем млади. Господарят тогава й беше любовник и все още бе луд по нея. Тя живееше тук, но не й се налагаше да обслужва клиенти както останалите му жени.

В гласа на Юя прозвуча неприязън.

— Ние я хранехме с труда си. А когато сторехме нещо, което я засягаше, тя казваше на господаря и той ни биеше.

Колкото повече научаваше за Глициния, толкова по-малко привлекателна й се струваше куртизанката. И все пак всичко, което разказа Юя, се бе случило много отдавна и може би нямаше връзка с убийството на владетеля Мицуйоши.

— Всичките момичета тук бяхме доволни, когато изпратиха Глициния обратно в квартала на удоволствията — каза Юя с отмъстителна усмивка.

— А защо Глициния се озова пак в Йошивара? — Рейко бе все още нетърпелива да чуе края на историята. Може би щеше да бъде добре да представи Юя на шогуна като свидетел, чийто разказ за живота на Глициния щеше да опровергае фалшивия дневник и по този начин щеше да изчисти името на Сано.