Лора Роуланд - Кейсей

— Как така не мога да вляза? Какво искаш да кажеш? — попита Хирата.

— Достъпът до двореца е забранен за сосакан сама и за всички от свитата му — каза стражът, застанал при портата към женското крило на замъка Едо.

— Шогунът нареди да не бъдете допускани.

Хирата се втренчи в него с удивление и ужас. Това, че Сано бе лишен от достъп до двореца, означаваше, че шогунът го смяташе за виновен в убийство и държавна измяна, макар че сосакан сама бе получил шанс да докаже невинността си. Очевидно Токугава Цунайоши се страхуваше от него и смяташе, че представлява заплаха за личната му сигурност! Това много приличаше на първия етап от неизбежния крах на Сано и на всички, свързани с него.

— Аз просто се отбих да видя госпожица Мидори — каза Хирата. — Бихте ли й казали да излезе?

Стражът затръшна портата под носа на Хирата. За миг той остана вцепенен от безсилен гняв, а после бързо заобиколи постройката. Следобедът бе влажен и наоколо бе пусто. По голите клони блестяха капчици дъжд, набраздяваха повърхността на езерото и пронизваха Хирата, който с тежки стъпки прекоси мократа тревна площ, за да се озове при прозореца на стаята на Мидори. Подслони се под стрехата и похлопа на дървените решетки, които препречваха прозореца.

— Мидори сан — извика той.

Капаците се отвориха и от вътре се показа Мидори с огромни, изпълнени със страх очи.

— Хирата сан — възкликна тя шепнешком.

— Съжалявам, че те изплаших — прошепна й в отговор Хирата, — но пазачът не ме пуска.

Мидори притисна лице до пречките на прозореца и заговори припряно и задъхано:

— Господарките казват, че сосакан сама е убил владетеля Мицуйоши, за да може един ден Масахиро чан да стане шогун. Казват, че бил предател, както и ти, защото си негов главен васал. Кажи ми, че не е истина — изрече умолително тя.

— Разбира се, че не е — отвърна Хирата, разтревожен от това, колко бързо новината се бе разпространила из замъка. — Не обръщай внимание на тези слухове. Сосакан сама е обвинен несправедливо.

Мидори въздъхна с облекчение; устните й трепнаха в нетърпелива усмивка.

— Това казвах и аз на всички, които ви критикуваха — после лицето й угасна. — Но служителите в двореца ми казаха да стоя далеч от теб, защото си в беда и че аз също може да си изпатя. Казват, че ако вас двамата и със сосакан сама ви осъдят, мен може да ме изхвърлят от замъка или дори да ме екзекутират заедно с вас — гласът й затрепери от страх. — Нещата не са толкова зле, нали?

Докато Хирата търсеше думи, за да й обясни нежно и да я утеши, лицето му вероятно бе изразило ужасната истина. Мидори изхлипа:

— О, не!

— Съжалявам. Аз ти нося само нещастие — макар че мисълта да се откаже от Мидори го ужасяваше, трябваше да помисли за благополучието й. Направи усилие, за да продължи: — Може би е по-добре повече да не се виждаме. Това ще удовлетвори нашите семейства. И ти ще бъдеш в безопасност.

— Не! — очите на Мидори, от които се стичаха сълзи, се изпълниха с ужас и тя се вкопчи в решетките на прозорците.

Хирата едва намери сили да продължи:

— Аз те обичам — каза с хриплив глас. — Не искам да се разделям с теб. Но не мога да те оставя да страдаш заради мен. Трябва да си кажем сбогом, преди моите беди да унищожат и теб.

Той отстъпи назад, а в това време Мидори трескаво се мяташе ту към единия, ту към другия край на прозореца подобно на затворено в клетка обезумяло животно.

— Не ме изоставяй! — извика тя. — Ако не се оженим, с мен е свършено! — плачът й стана почти истеричен, тя се сгърчи и зарови обляното си в сълзи лице в шепите. — О, не, не, не!

Обречеността, която прозвуча във воплите й, го накара да спре. Тя бе по-разстроена, отколкото бе нормално за случая.

— Какво има?

Мидори заклати отчаяно глава, като все още ридаеше. Хирата се върна при прозореца.

— Кажи ми! — настоя озадачен.

Наклони се към нея и след миг отговорът й прозвуча като немощен писък:

— Чакам дете — след което тя отново избухна в сълзи.

— О! — промълви Хирата и стомахът му се преобърна от шока. Сега разбра, паниката й. Разкая се за последствията от техните забранени удоволствия.

— Не можех да ти кажа по-рано — прошепна Мидори. — Толкова ме беше срам. Страхувах се, че ще ми се ядосаш.

Хирата се пресегна през пречките на прозореца.

— Не съм ядосан. Вината е моя. Трябваше да се овладея — когато Мидори притисна обляното си в сълзи лице към ръката му, той изпита мъчителна болка и за двамата; и все пак тя щеше да страда повече от него, раждайки тяхната рожба без сключен брак. Страхуваше се за детето, чиито перспективи бяха окаяни.