Лора Роуланд - Кейсей

— Какво ще правим? — простена отчаяна Мидори. Макар че обстоятелствата около тях никога не бяха изглеждали по-тежки, Хирата усети, че го обзема неочаквана надежда.

— Ще намерим някакъв изход. Детето е доказателство, че ни е съдено да бъдем заедно.

— Дали е така? — Мидори впери в него поглед, изпълнен с копнеж.

— Да. Любовта ни е по-силна от всякога — тя изпълни сърцето му и възобнови увереността му. Детето бе още едно основание да не се предава. — Скоро ще се оженим, обещавам ти!

Върху лицето на Мидори се изписа съмнение, примесено с надежда.

— Но как?

— Първо ще намеря доказателства, които да изчистят подозренията от името на сосакан сама. Тогава всичко ще се оправи.

Мидори кимна, поуспокоена от уверенията му. На Хирата му се искаше да има повече вяра в думите си. Дори ако неговият господар успееше да си върне благоволението на шогуна, това нямаше автоматично да разреши проблемите, които препречваха пътя към брака му с Мидори.

— Сега трябва да свърша още нещо по разследването. Ще се върна с добри новини възможно най-скоро.

Когато той дръпна ръката си от прозореца, Мидори го пусна с неохота, сякаш се страхуваше, че повече няма да го види.

Хирата пристигна в Йошивара с двама от детективите на Сано. По това време вечерните развлечения бяха в разгара си. Той разпита куртизанките, които владетелят Мицуйоши бе излъгал, че ще му станат съпруги, но и трите успяха да докажат, че са били другаде в нощта на убийството в „Овария“. Когато напуснаха публичния дом, дъждът беше спрял; мокрите керемидени покриви и улици отразяваха фенерите със златисти ивици. Слуги, разнасящи подноси с храна, бързаха през шумната тълпа. Момичета водеха клиенти до публичните домове; търговец продаваше хрупкави оризови сладки, примесени с любовни стихове. Докато Хирата приближаваше „Овария“, към портата се отправи една куртизанка с ескорт. Той бе обладан от измамното усещане, че се е пренесъл обратно във времето и че пред него е куртизанката Глициния, която пристига за срещата си с владетеля Мицуйоши.

Илюзията се засили, когато Хирата влезе в агея и завари увеселение вътре. Гостите не бяха същите, като онези, които бяха присъствали в нощта на убийството, а и хокан, който пееше за тях, не бе Фуджио, но Хирата разпозна куртизанките, които бе разпитвал на сутринта след престъплението. Сякаш внезапно се бе отворила вълшебна врата към миналото; сърцето му заби учестено от предчувствието, че тази нощ ще открие важни улики.

Собственикът обикаляше из салона и разговаряше с гостите. Хирата отиде при ниския набит мъж с посивели коси.

— Здравейте — каза собственикът, като се усмихваше неловко. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Искам да знам дали вие или вашият персонал сте си спомнили нещо повече за нощта, в която бе убит владетелят Мицуйоши — поясни Хирата.

Мъжът се сви и се огледа из помещението, очевидно без всякакво желание да разваля веселбата с разговори за убийство.

— Вече ви казах. Бях зает с гостите. Не съм чул и не съм видял нищо необичайно. Ще ми се да можех да ви помогна, но не мога. Съжалявам.

Хирата и детективите разпитаха куртизанките и прислугата. Един след друг те заявиха, че не си спомнят нищо повече за онази нощ. Хирата си мислеше с копнеж за Мидори и за брака им, който изглеждаше по-невъзможен от всякога. Докато обмисляше мрачно следващия си ход, усети, че някой го наблюдава. Обърна се и видя, че на вратата към задната част на къщата бе застанало малко момиче, облечено в кимоно на борови клонки. Погледите им се срещнаха и Хирата разпозна Чидори — камуро, която бе прислужвала на Глициния. Момичето пребледня от страх. Обърна се рязко и избяга. Без да разсъждава, Хирата се втурна след нея. Тя тичаше надолу по тъмен студен коридор. В следващия миг свърна рязко, за да избегне един мъж, който търкаляше бъчва вино навън от склада. Хирата подмина кухнята, в която работеха слуги, и извика:

— Чидори чан! Спри!

Коридорът свършваше при една затворена врата. Чидори се опита да я отвори, но тя бе залостена здраво. Застана там, притиснала гръб до вратата, безпомощна, обърнала ужасеното си лице към Хирата.

— Не се страхувай — Хирата спря на няколко крачки от нея и вдигна ръце в успокоителен жест. От веселбата в салона за гости се носеха музика и смях. — Няма да ти сторя нищо лошо.

Вероятно бе успял да я успокои с поведението си, защото напрегнатата й стойка се поотпусна.

— Защо хукна да бягаш?