Лора Роуланд - Кейсей

— Току-що си спомних нещо — каза мършавият. — Когато Мори пристигнаха в Йошивара по-рано същата вечер, ги преброих деветима, ама на излизане бяха десетима.

— Десетият всъщност е била Глициния — каза Хирата, обобщавайки разкритията си пред Сано и Рейко. — Тя е била пияният момък от бандата на Светкавица.

Сано кимна, поемайки чашката чай, която Рейко му поднесе. Храмовите камбани удариха полунощ. Те седяха в кабинета на Сано; въглените в мангала леко пукаха.

— Всичко пасва — каза той. — Червеното парче плат и космите до тоалетката в стаята на Глициния в агея, фактът, че не можахме да намерим никакви свидетели, които да са я видели да напуска квартала. Тя е дала знак на Светкавица да дойде. Отрязала си е косите, облякла се е в мъжки дрехи, за да изглежда като момче. Излязла е от Йошивара като член от бандата Мори и никой не я е разпознал.

Удовлетворение и надежда прогониха отчаянието, което Сано бе изпитал предишната нощ, макар че облакът на подозрението бе все така надвиснал над него. Днешните разкрития бяха лъч светлина, пронизващ кошмара, в който живееше, откакто шогунът го бе обвинил в убийство и държавна измяна.

— Онова, което научих тази сутрин, потвърждава факта, че Глициния е избягала с гангстер — каза Рейко. Лицето й бе пламнало от вълнение. Тя описа посещението си при Юя — проститутката в обществената баня. — Юя не пожела да ми каже името на мъжа, който притежава банята и е завел Глициния там, но преди да си тръгна, думите й бяха: „По време на буря удрят светкавици“, и после спомена някакви гангстери. Тогава не знаех какво има предвид, но сега разбирам, че ми е дала знак. Мъжът сигурно е същият любовник, който се е вмъкнал в стаята на Глициния в нощта на убийството и я е отвел.

— Сега вече знаем, че Светкавица е замесен в убийството на владетеля Мицуйоши, знаем и едно от местата, където са се крили с Глициния — Сано погледна Рейко и Хирата. Заля го вълна от признателност за тяхното постоянство и лоялност. — Благодаря ви — от вълнение гласът му бе станал дрезгав.

Той им се поклони и те му отвърнаха с поклон. След кратко неловко мълчание каза:

— Ето и допълнително доказателство, че Светкавица е убиецът — и разказа на Рейко и Хирата за своя разговор с васала на Мицуйоши. — Според Уада Светкавица е заплашвал да убие Мицуйоши, ако не си плати дълговете от комар. Двамата са били врагове. Светкавица е имал мотив за убийство, както и възможност да го извърши.

— Възможно е той да е убил и Глициния — предположи Рейко. — Според Юя между тях е избухнал ужасен скандал. Може тя да го е отвела в къщата на Фуджио, за да се скрият там, но после да са се скарали отново и той да я е пребил до смърт.

— Бандитите Мори са зли зверове — каза Хирата. Когато бях полицай, съм виждал нападнати от тях момичета от чайните, както и продавачи, убити, защото не са приемали да бъдат изнудвани. Жена се влюбва в един от тях и това е нейната гибел.

Умножаващите се доказателства, че Глициния е мъртва, все повече подриваха надеждата на Сано да я открие жива. Той каза:

— Трябва да издирим Светкавица. Уада вече ме отведе в неговия игрален дом. Нямаше го там. Мястото беше затворено. Цял ден търсих друга следа, но напразно. Мога обаче да изпратя хора да наблюдават обществената баня, в случай че отиде там отново. На този етап той представлява най-добрата ни възможност да разрешим случая.

Животът на Сано зависеше от залавянето на Светкавица.

— Това, че е разпознат като член от бандата Мори, за нас е щастливо обстоятелство — каза Сано, — защото знаем откъде да започнем издирването му утре.

Централният рибен пазар на Едо се събуди за живот на разсъмване. Когато Сано пристигна рано на следващата сутрин, рибарите вече бяха завързали своите лодки на брега на канала, който минаваше под моста Нихонбаши, и започваха да разтоварват улова си. Търговци, слуги от именията на даймио и собственици на гостилници подвикваха различни цени. Вътре, в подобната на пещера постройка, в която се помещаваше самият пазар, носачи мъкнеха към сергиите ведра с жива риба. Търговци подреждаха стоката си и поздравяваха прииждащите купувачи. Сано мина по пътеките, вече хлъзгави от люспи и слуз. Макар че чистачките припряно бършеха и търкаха, въздухът бе просмукан с миризмата на престояла риба.

Сано приближи един търговец, който работеше като негов информатор.

— Добро утро, Каору сан.

— Добро утро, сосакан сама — нисичкият приветлив мъж точно разрязваше огромна риба тон, а ножът му се движеше тъй бързо, че розовото месо сякаш се режеше само. — С какво мога да ви услужа днес?