Лора Роуланд - Кейсей

Сано го сграбчи за гърлото и го стисна здраво.

— Идвал ли е тук?

Ногучи изкрещя от болка и страх. Очите му се завъртяха и той се опита да се отскубне от Сано, но Хирата го задържа. Макар че не обичаше да прилага сила срещу свидетели, той не изпитваше угризения да упражни насилие върху този човек, който бе откраднал оръжието на техния господар, за да изколи стотици в храма „Черният лотос“. Освен това Ногучи бе връзката му с бандата Мори и Сано нямаше никакво намерение повече да пилее нито време, нито търпение.

— Казвай! — настоя той, като забиваше пръсти в гръкляна на Ногучи.

С мораво лице капитанът се гърчеше в хватката на Хирата и отчаяно се опитваше да си поеме въздух.

— Виждал ли си Светкавица? — Сано мразеше да злоупотребява с властта си, но в същото време с удоволствие би удушил Ногучи.

В очите на Ногучи се мярна паника. Гласът му прозвуча подобен на грак:

— Добре, ще ти кажа. Само ме пусни!

Сано и Хирата го оставиха да си поеме дъх. Ногучи се олюля, като хриптеше и се давеше.

— Светкавица беше тук вчера — изрече той със стържещ глас. — Взе всичките пари от касата. Но оттогава никой не го е виждал. Кълна се, това е истината!

Скоро след като Сано излезе да дири Светкавица, за Рейко пристигна писмо. Тя отвори бамбуковия калъф за свитъци, донесен от пратеник на двореца. Съобщението вътре бе надраскано на евтина хартия. Рейко прочете:

Открих къде е Глициния. Ако искате да я видите, идете на сергията за юфка зад ъгъла при банята, кажете на някого да ме извика и аз ще ви заведа при нея. Не се бавете много, иначе тя ще избяга. И донесете парите, които ми обещахте.

Рейко се развълнува от вестта, че в края на краищата Глициния се бе оказала жива, но надеждата й да получи новини, които биха помогнали на Сано, бързо се стопи и отстъпи място на силно подозрение. Предишния ден Юя бе толкова против да й помогне, че Рейко се запита какъв ли мотив се криеше зад това съобщение. Какво я бе накарало да промени решението си? Рейко крачеше напрегнато из стаята, стиснала писмото в ръка, докато разсъждаваше как да постъпи.

Страхуваше се да не попадне в капан, макар че на пръв поглед нямаше причина Юя да иска да й причини зло. Рейко определи настоящото положение като момент, в който инстинктът трябваше да откликне на нуждата, и реши по-скоро да последва указанията на Юя, отколкото да изпусне каквато и да било възможност да се добере до ценни факти. Тя имаше съмнения относно евентуална среща с Глициния и се колебаеше дали да отиде сама, но не разполагаше с време да се допита до Сано; дори не знаеше къде да го търси, а и не можеше да се бави, за да не изпусне възможността да го спаси. Рейко нареди на един слуга да повика двама от най-добрите детективи на Сано. За щастие те още не се бяха включили в диренето на Светкавица. Когато детективите Маруме и Фукида се появиха, тя им показа съобщението и каза:

— Моля ви, съберете отряд войници и ме отведете при Юя.

Докато детективите и войниците придружаваха паланкина й навън от двора, Рейко зърна Охана, която я наблюдаваше мрачно от вратата.

Шествието прекоси бързо града и скоро се озова в район с бедняшки паянтови постройки. Пронизващ вятър завърташе във вихрушка боклуци по улицата, хлопаше по къщите и набраздяваше водата в канала. Рейко остави антуража си отвън и влезе в гостилницата — тясно помещение зад една бакалия. Вътре една раздърпана жена, застанала до огнището, бъркаше врящи гърнета. В някаква стая зад кухнята се дърлеха деца.

— Искам да видя Юя — каза Рейко.

Жената кимна и изпрати едно от децата си до банята. Рейко чакаше напрегнато. Скоро Юя се шмугна в стаята. Носеше протрито наметало и изглеждаше обзета от скрито вълнение.

— Къде е Глициния? — попита веднага Рейко.

В отговор Юя се нацупи и придоби мъченическо изражение.

— Първо ми купете нещо да хапна — тя коленичи на пода, — заради вас си изпуснах обяда.

Рейко изгаряше от нетърпение, но въпреки това й поръча купичка фиде в бульон от соеви зърна и ориз. Двете седяха заедно, докато Юя се хранеше с влудяваща мудност.

— Снощи се събудих, защото някой тропаше по прозореца ми и викаше името ми — взе да разправя Юя. — Погледнах навън и видях на улицата Глициния. Плачеше. Попитах я: „Какво правиш тук?“ а тя ми отвърна, че се нуждае от помощта ми и че няма към кого друг да се обърне. Лицето й бе цялото в синини и кръв.

С гримаса Юя смукна фидето. Рейко потисна порива си да я прикани да побърза.