Лора Роуланд - Кейсей

— Историята ти за Глициния беше лъжа — Рейко бе категорична в своята убеденост. — Това е измама.

— Не, не е — Юя я изгледа недоверчиво. — Защо ми е да ви мамя?

Изведнъж смътните страхове на Рейко добиха съвсем ясни очертания. Някои случки, които по-рано изглеждаха без връзка и значение, сега се наместиха в смразяваща схема. Неочакваната готовност на Юя да й съдейства, неканеното приятелство в подходящо време, странното поведение и щедрият жест с неясен мотив — всичко това, съсредоточено около спомена за Охана, която наблюдаваше как паланкинът с Рейко и ескортът й напускат имението. Логиката възстанови връзките там, където фактите липсваха, и оформи картината на брилянтното предателство на една безумна жена.

— Искаш да ме примамиш далеч от дома ми — Рейко бе стъписана. — Колко ти плати за това?

— Кой? Не знам за кого говорите.

Но вината се изписа върху тежките клепачи на Юя и тя замига учестено, изправи гръб и изпъна рамене. Сега Рейко си даде сметка, че опасността, която бе усетила, не бе тук, нито бе насочена към нея. Досега тя не бе ставала пряка мишена на злонамереност. При мисълта за ужасяващата истина изтръпна. Сграбчи Юя за китката и попита настоятелно:

— Какво прави тя, докато ти ми отвличаш вниманието?

— Пуснете ме! — извика Юя. Двете с Рейко се сборичкаха, разклащайки паланкина. — Говорите глупости. Защо се нахвърляте върху мен? Да не сте полудели?

— Кажи ми! — изкрещя Рейко, обезумяла от паника.

Детектив Маруме яздеше отстрани на паланкина.

Той надникна през прозорчето и попита:

— Какво става там вътре? Госпожо Рейко, добре ли сте?

Рейко усети инстинктивно предупредителния сигнал, който не можеше да бъде заглушен от никакъв разум. Не знаеше какво точно щеше да се случи, но можеше да предположи последствията. Улицата се бе освободила и нейната процесия отново се устреми напред, отвеждайки я все по-далеч от дома й, където всъщност й беше мястото.

— Спрете! — извика тя към Маруме.

Шествието спря. Юя се отскубна от Рейко, блъсна вратата на паланкина й изскочи навън. Хукна надолу по улицата, войниците понечиха да се спуснат след нея.

— Оставете я. Отведете ме обратно вкъщи!

Шествието зави тромаво и пое обратно към замъка Едо. Рейко седеше отчаяна и трескава — сърцето и биеше до пръсване от страх, че бе допуснала грешка — и в същото време скована от увереността, че е права за всичко въпреки липсата на доказателства.

Все още се надяваше, че не бе пропиляла възможността да разкрие извършителя на убийството и да спаси Сано. Молеше се да пристигне навреме вкъщи и да предотврати надвисналата опасност.

— Светкавица и бандата Мори са избягали — каза Сано на Хирата, докато яздеха по моста Рьогоку, който свързваше Едо с предградията на изток от река Сумида.

— Това обяснява защо ги няма на обичайните места — отбеляза Хирата.

По високите сиви вълни под високия дървен свод на моста се мятаха лодки и шлепове. На източния бряг зад Сано и Хирата се намираше популярен увеселителен район, известен с името Хонджо Муко — „Другата страна“ — Рьогоку. Двамата бяха прекарали ранния следобед в претърсване на чайни, магазини и игрални домове, посещавани от бандата Мори, но не попаднаха на никакви следи от гангстерите.

— Не можем до безкрайност да обикаляме наоколо с надеждата да се натъкнем на Светкавица — каза Сано.

— Няма достатъчно време, а районът, който трябва да покрием, е прекалено голям.

Той впери поглед в далечината към Едо. Подгонени от вятъра, облаците скриваха хълмовете и затулваха цялото небе. Около крепостта се простираше огромна площ, осеяна с къщи, в които живееха близо един милион души. Някъде там в гъмжащия град бяха детективите, на които бе наредил да дирят Светкавица. Сано мислеше за хората си, докато бавно и трудно претърсваше улиците. Обзе го отчаяние:

— Нищо чудно вече да е напуснал града.

— Детективите, които сме разпратили по междуградските пътища, ще дебнат за него при пропускателните пунктове — успокои го Хирата.

— Той няма да се движи по главните пътища. Хора като него не пътуват открито — каза Сано. — За да го хванем извън Едо, ни трябва цяла армия, разпръсната из околността, която да претърси всяка гора, хълм или село. Аз все още имам съюзници, които могат да ни отпуснат войски за национално издирване. Това може да се окаже единствената ни възможност, след като вече изчерпахме всичките си връзки и няма къде да търсим.