Лора Роуланд - Кейсей

— Зает да замисляте нови фалшиви улики срещу мен, предполагам — подигра му се Сано. — Смятате ли, че наистина ще спечелите тази игра?

— Не ме разсмивайте.

Но Сано виждаше, че вестта за Светкавица бе разклатила самоувереността му. Ямата и Хаяши се размърдаха неловко; Хирата прикри усмивката си.

— Съотношението на силите се промени — каза Сано. — Сега вие сте толкова застрашен от гибел заради кроежите си, колкото и аз. Това е основата на общите ни интереси, за които споменах, и причината, поради която е по-добре да се вслушате в онова, което ще ви кажа.

Погледът и стойката на Хошина се промениха. Изражението му стана напрегнато и съсредоточено, докато се опитваше да реши дали да се съобрази със Сано. Той напомняше на Сано човек, който скача от камък на камък, прекосявайки дълбока и бурна река. Хошина се обърна към двамата йорики:

— Оставете ни.

Те се отдалечиха с неохота. Хошина впери поглед в Сано.

— Ако успеете да убедите шогуна, че съм убиец и предател, аз ще бъда екзекутиран — каза Сано. — Но ако аз заловя Светкавица първи и той се окаже убиецът, тогава вие ще бъдете заклеймен като измамник, който е спъвал усилията ми да отмъстя за смъртта на владетеля Мицуйоши. Всички ще се обърнат срещу вас също тъй бързо, както се обърнаха срещу мен под ваше давление. И този, който ще умре, ще сте вие. Сега си помислете какво ще спечелите, ако ме унищожите. Миг на обществено признание? Благоволението на шогуна, което се променя с вятъра? — Сано насити гласа си с презрение. — Заслужават ли тези награди да рискувате живота си?

Хошина неволно отстъпи встрани, после замръзна на място, сякаш бе достигнал средата на течението и вече нямаше камъни, на които да стъпи. Сано и Хирата чакаха в напрежение, защото бъдещето им зависеше от това, дали щяха да успеят да преборят Хошина. Мъртва тишина поглъщаше обичайните за полицейското управление шумове. Светът извън този двор сякаш бе престанал да съществува.

— По-добре да отложим съперничеството помежду си и да си сътрудничим — рече Сано тихо.

Полицейският началник гледаше втренчено, с изопнато от гняв лице; после поражението отпусна мускулите му. Той придоби вид на победен и смазан, но въпреки това омразата продължаваше да се излъчва от него подобно на топлина от залята с вода жарава.

— Какво искате? — попита глухо.

Сано изпита огромно облекчение. Знаеше, че Хошина бе склонен да отстъпи, когато се чувстваше достатъчно застрашен; но не беше убеден, че можеше да го надвие.

— Искам да се споразумеем. Аз ще ви отдам дължимото за оказано съдействие при разрешаването на случая, ако ми помогнете да хвана Светкавица. Той е напуснал всички обичайни за бандата места на рибния пазар и в Хонджо Муко Рьогоку. Кажете ми къде другаде може да е отишъл.

— Очаквате от мен да ви предам убиеца срещу няколко празни хвалебствия? — като гледаше Сано с мрачна неприязън, Хошина поклати глава. — Аз мога сам да заловя Светкавица и да обера всички лаври.

— Направете каквото ви казвам, и ще останете жив още някой и друг ден — каза Сано. — Откажете и аз ще се постарая шогунът да разбере как сте се опитали да се домогнете до властта през труповете на наследника му и на неговия сосакан сама.

— Значи ми предлагате да се задоволя с факта, че ще оцелея? Е, не ми е достатъчно — безсрамната алчност вдъхваше смелост на Хошина, юмруците му се свиваха и отпускаха. — Искам повече или няма да има споразумение и двамата ще се осланяме на късмета си.

— Какво искате? — попита Сано, готов да направи компромис.

— Услуга.

— Каква услуга?

По лицето на Хошина пробяга лукава усмивка.

— Аз ще реша какво искам и кога. А вие по-добре отстъпете.

Хирата отвори широко очи и ги завъртя към Сано, който осъзна колко много щеше да му струва евентуалното съдействие от страна на Хошина. Той не обичаше да се обвързва предварително с нещо, което едва ли щеше да иска да извърши; в същото време нямаше голям избор, след като и собственото му оцеляване бе изложено на риск.

— Приемам — каза Сано.

Хошина реагира с изражение, което обещаваше възмездие, макар че признаваше победата на Сано.

— Бандата на Мори държи под наем един склад на брега на реката. Имам шпиони, които наблюдават мястото, тъй като подозирам, че бандата го използва да съхранява и да продава крадена стока. Светкавица може да е отишъл там.

В стаята си госпожа Янагисава коленичи пред Кикуко и закопча подплатената й копринена наметка.