Лора Роуланд - Кейсей

— Внимавайте! Обстрелват ни.

Вдигна поглед в посоката, от която бе долетяла стрелата, и видя, че трите прозореца на втория етаж са отворени. От всеки един се бе надвесил по един самурай, въоръжен с лък. Започнаха да стрелят срещу Сано и войниците му.

— Отстъпете! Отговорете на стрелбата! — заповяда Сано на детективите си.

Те се разпръснаха и се прегрупираха от другата страна на булеварда. Стрелците между тях се прицелиха в самураите на прозорците, а те отвърнаха на стрелбата. Пешеходците по улицата се разкрещяха ужасени. Една стрела засегна крака на минаващ наблизо носач, той пусна товара си и изпълзя назад. Работници от близките складове побързаха към тях, за да видят каква бе причината за суматохата.

— Приберете се вътре! — извика Сано, като им махаше да не се приближават.

Прелетяха нови стрели и хората се изпокриха. Миг по-късно мястото около постройката опустя, а отвън останаха само Сано и войниците му, както и противниците им по прозорците. Той усети как една стрела рикошира от бронираната му туника, видя как друга се забива в гърлото на стоящ наблизо детектив, който я сграбчи и рухна на земята, а от раната бликна кръв. И макар че битката го ужасяваше, го обзе въодушевление, защото бе успял да открие бандата Мори.

— Влизаме вътре, за да заловим Светкавица — каза Сано на Хирата.

Двамата приклекнаха и заедно с отряд детективи се придвижиха на зигзаг през булеварда с мечове в ръка, докато покрай главите им свистяха стрели. Един от бандитите изкрещя, претърколи се през перваза на прозореца и падна с трясък, пронизан от стрела в стомаха. През капандурите се показаха мъже, които взеха да замерят Сано и хората му с камъни.

Сано вдигна ръка да се предпази и един камък го уцели болезнено в лакътя. Погледна нагоре и видя как един гангстер сграбчи стрелата, забита в гърдите му, хлъзна се надолу по покрива и тупна на земята. Един детектив близо до Сано рухна под дъжд от камъни. Докато Сано, Хирата и другите приближаваха вратата, силен мъжки глас извика:

— Спрете!

Сано се закова намясто, вдигна поглед и в рамката на прозореца над вратата видя застанал прав мъж. Той бе широкоплещест и мускулест, с лице, чиито ъгли и равнини сякаш бяха издялани от камък. Непокорни коси се бяха измъкнали от кока му и падаха над веждите му, сключени в навъсена гримаса. Очите му шареха неестествено бързо, мятайки наоколо искрящи погледи. Сано се сепна.

— Спрете стрелбата! — нареди той на хората си. Дъждът от стрели секна. Изпита въодушевление, защото това бе мъжът, който според него бе убил владетеля Мицуйоши и Глициния и представляваше неговото спасение.

— Светкавица! — извика той.

— Сосакан сама — отвърна гангстерът с груб подигравателен тон. — Ти ме откри.

— Предай се! — нареди Сано. Стрелците му се прицелиха в Светкавица. — Излез навън!

Светкавица се изсмя подигравателно и дръпна пред себе си някакъв дребен човек в избеляла лилава роба, с бръснато теме и кок на самурай. Но деликатните черти на лицето не съответстваха на мъжките одежди. Стъписан, Сано се втренчи в кръглите прекрасни очи, които някога бяха предизвикали възхищението му, а сега бяха изцъклени от ужас.

Това бе Глициния.

— Ето ти един човек, когото търсиш отдавна — каза му Светкавица. — Или ме оставяш да си ида, или ще й видя сметката!

Слисан, Сано се втренчи в Светкавица и Глициния, а в това време мислите му препускаха трескаво.

Глициния бе жива все пак и все още носеше мъжките одежди, с които бе избягала от Йошивара с бандата на Мори. Бе открил местонахождението на своя главен заподозрян, но присъствието на Глициния затрудняваше залавянето на Светкавица.

Докато Сано и хората му стояха вцепенени, Светкавица се хилеше отмъстително. Глициния извика умолително:

— Сано сан!

Дрезгавият й глас събуди у Сано спомени и предизвика съчувствието му. Тя очевидно се страхуваше от спътника си, което провокира естествената му нагласа да се притече на помощ на изпаднала в беда жена. Необходими бяха бързи действия, за да спаси живота на Глициния, която бе и главният му свидетел в разследването по убийството на владетеля Мицуйоши.

— Хванете го! — заповяда той на войниците си. От двете му страни стрелците вдигнаха лъкове с насочени към Светкавица стрели.

— Пусни Глициния да излезе! — нареди той на гангстера.

Светкавица бързо отмести поглед встрани и дръпна Глициния пред себе си. Тя се заоглежда трескаво в панически ужас.

— Кажи на хората си да хвърлят лъковете! — нареди му в отговор Светкавица.