Лора Роуланд - Кейсей

Когато Сано изкачи последното стъпало, придружителите му го блъснаха силно. Той залитна и се озова в плевника на четири крака. Вдигна гневен поглед към Светкавица, който се извисяваше над него.

— Вижте гордия воин на Токугава — рече Светкавицата с жестока усмивка. На светлината на фенерите очите му блестяха трескаво. Изглеждаше доста напрегнат, тъй като се полюшваше и ту стискаше, ту отпускаше ръце.

Сано понечи да се надигне, но Светкавица го срита по брадичката и го събори отново.

— Колко си смел без оръжията си, без войниците си и без твоят шогун да те пази? — присмя му се Светкавица и после заповяда: — Покажи ми уважението си!

Обзет от ярост, Сано преглътна порива си да отвърне на този брутален и необуздан човек и да влоши още повече и бездруго тежкото положение. Той коленичи, поклони се и каза:

— На твоите услуги.

Светкавица се ухили самодоволно, очевидно поуспокоен, макар че в погледа му просветна предпазливост. Сано се обърна към Глициния. Лицето й бе в синини, обръснатата й глава предизвикваше съжаление, а красотата й бе повехнала и изнурена.

— Добре ли си?

Глициния кимна и го погледна със странно изражение, пълно с надежда и тревога. Докато гангстерите го пазеха, Светкавица шареше из плевника.

— Трябва да се измъкна от тук — каза той, скърцайки със зъби. — Кога ще донесе парите твоят човек?

— Веднага щом успее — Сано бе обезпокоен от нетърпението на Светкавица, като се питаше какви бяха шансовете му да го убеди да се предаде без бой, при положение че гангстерът беше вече толкова напрегнат.

— Съжалявам, че стана така — прошепна тя. Припълзя по-близо до него и добави припряно: — Моля ви, не му позволявайте да ме отведе.

— Няма — обеща Сано с привидна увереност.

Светкавица се устреми към тях:

— Какво правиш? — попита той Глициния. — Опитваш се да го прелъстиш, че да те отърве? — и вдигна ръка, за да я удари.

Глициния се сви до Сано. Той я прегърна, за да я предпази.

— Никой не се опитва нищо. Успокой се.

Но гангстерът се разкрещя вбесен:

— Не я докосвай! Ти я имаше едно време, но сега тя е моя! Свали си мръсните ръце от нея или ще ги отсека!

Бясната му ревност ужасиха Сано, както и фактът, че Светкавица знаеше за някогашната му връзка с Глициния. Той бързо се отдръпна от нея със съзнанието, че шансовете му да уговори Светкавица да се предаде са още по-нищожни, отколкото бе предполагал, тъй като гангстерът го възприемаше като съперник.

Желаейки да спечели надмощие в създалото се положение, каза:

— Всички ще прекараме известно време заедно, тъй че защо не седнеш и да поговорим?

— Затваряй си устата и не ми казвай какво да правя!

Сега вече Светкавица извади меча си. Сано се изправи и механично посегна към собственото си оръжие, но ръката му остана празна. Обзе го паника. Глициния се сви уплашена. Откъм другите гангстери се разнесоха възклицания на протест.

— Не се месете! — заповяда им Светкавица и тръгна към Сано.

Той отстъпи назад, като се опитваше да го вразуми:

— Ако ме нараниш, няма да получиш парите.

Но Светкавица продължи напред, докато Сано се озова в един ъгъл, притиснат до стената. Светкавица опря острието на меча си в гърлото му и се спря. Дишането му бе необичайно трескаво, а мускулите по лицето му подскачаха. Сано съзря необуздана ярост в святкащите му очи и жажда за кръв в озъбената му уста.

— Хайде да видим дали ще умреш като самурай или като страхливец, какъвто си! — изкрещя Светкавица.

— Убий ме, ако искаш — Сано преглътна ужаса, породен от съзнанието, че Светкавица наистина е в състояние да го убие. — Но никога няма да се измъкнеш безнаказано. Моите хора ще те открият и ще отмъстят за смъртта ми.

Мина един безкраен миг. Единственият звук, който Сано чуваше, бяха тежките удари на собственото му сърце и дишането на неговия мъчител. Напрежението бе парализирало всички, освен Светкавица. Той отметна назад глава и избухна в зловещ смях.

— Изплаших те, нали? — прибра меча си в ножницата и отстъпи назад. — Не съм толкова прост да убия заложник, който все още ми е необходим. След като прибера парите, ще те взема със себе си, за да ми осигуриш безопасно пътуване вън от Едо. Но щом се озова на сигурно място… ще ти видя сметката.

Мимолетното облекчение на Сано премина в безмълвен ужас от смъртта, която можеше да го застигне в някое отдалечено място. Може би Светкавица дори нямаше да изчака да стигнат толкова далеч; може би бе обречен да умре днес. Помисли си за Рейко и Масахиро и решимостта му да оцелее повдигна духа му. Щеше да остане жив и отново да види семейството си. Щеше да предостави на правосъдието убиеца на владетеля Мицуйоши и да докаже собствената си невинност.