Лора Роуланд - Кейсей

— Спрете! Идвам вътре.

По заповед на Светкавица гангстерите престанаха да хвърлят сено. Сано тръгна към вратата на склада. Светкавица изкомандва:

— Чакай! Хвърли оръжието си на земята!

Сано се поколеба, тъй като не искаше да влиза невъоръжен, но после с неохота откачи мечовете си и ги остави на земята. Хирата препречи пътя му към склада.

— Не мога да ви позволя да го сторите — каза разтревожен.

— Ще вляза, може и да успея да убедя Светкавица да се предаде. Върви и донеси парите — нареди му Сано с тон, който трябваше да успокои Хирата, но и да го накара да му се подчини.

След като Хирата тръгна, макар и против волята си, Светкавица и хората му затвориха прозорците. Сано огледа голата фасада на склада, както и пустата околност. Почувства се разголен и уязвим без оръжията си и изпита гняв, че бе принуден да се озове в това положение. Но имаше твърде много случаи в миналото, когато се бе обвинявал за смъртта на други хора. Нямаше да допусне Глициния да стане поредната подобна жертва. А и в склада бе ключът към разрешаването на случая с убийството на владетеля Мицуйоши.

Сано тръгна към неизбежната си участ.

Стражите, разположени пред имението на Сано, отвориха портата за Кикуко и бавачката й Руми.

Кикуко заподскача весело през двора към голямата къща. Беше щастлива, защото харесваше това място. Тук живееха малкото момченце и майка му. Момченцето беше толкова забавно, също като кукла, която може да върви и да говори. А и майка му беше толкова красива. Кикуко ги харесваше. Толкова се радваше да дойде отново, че взе да си тананика весела песничка.

Някаква жена отвори входната врата и излезе на верандата. Беше бавачката на момченцето. Кикуко не я харесваше много. Имаше нещо подло в лицето й дори и когато се усмихваше, а сега тя не се усмихваше. Изглеждаше разстроена и тъжна. Мама често беше тъжна и това натъжаваше и Кикуко. Но след днес двете щяха да бъдат винаги щастливи. Мама бе обещала.

Бавачката въведе Кикуко и Руми в голямата къща, те събуха обувките си и свалиха връхните си дрехи. Тя каза на Руми:

— Ти можеш да почакаш в гостната.

После хвана Кикуко за ръка и я поведе през къщата. Кикуко вървеше с охота, но беше объркана, защото днес къщата беше тъй тиха и празна. Къде бяха отишли всички? Не попита, защото бавачката малко я плашеше, макар мама да каза, че й била приятелка. Влязоха в стаята на момченцето и там вече Кикуко се почувства добре.

То седеше съвсем самичко и си редеше играчки животни. Кикуко беше малко разочарована, че красивата му майка я нямаше там, но й беше хубаво, че вижда него.

— Здравей, здравей! — извика тя, заподскача и замаха с ръце.

Момченцето се усмихна и каза:

— Кику.

Двамата избухнаха в смях. Бавачката остана за миг така, вперила поглед в тях, и после си отиде. Кикуко се сети за играта, дето мама й беше заръчала да си поиграе с момченцето, и се почувства горда, че не я беше забравила. Не би искала да разочарова мама и да я натъжи. Започна да тича из стаята, като махаше дългите ръкави на розовото си кимоно.

— Аз съм пеперуда — каза тя на малкото момче. — Хвани ме!

Той хукна след нея, като се смееше от въодушевление. Кикуко му се измъкна няколко пъти и после изтича до вратата, която водеше навън. Бутна я и изтича на верандата.

— Хвани ме! — извика отново.

Момченцето се завтече неуверено след нея. Тя заподскача надолу по стълбите, а той се спусна по тях по корем. Градината бе великолепно място за игра, макар че денят бе студен и облачен. Кикуко припкаше около дървета, храсти и камъни. Момченцето подтичваше след нея с радостни викове. Тя се радваше, че наоколо нямаше възрастни, които да им нареждат да пазят тишина. Така играта беше още по-забавна.

Кикуко се озърна и веднага забеляза изкуственото езеро — несиметрична елипса вода сред голи вишневи дръвчета. Втурна се към него и застана на ръба. Водата беше мътна, а на повърхността й плаваха повехнали водни лилии. Кикуко сбърчи нос с отвращение. Но трябваше да се подчини на мама.

Момченцето тичаше към Кикуко с разперени встрани ръчички, радостно, защото мислеше, че ей сега ще я хване. Кикуко се поколеба, но после нагази във водата. О, колко беше студена! Тя потръпна, тъй като при първата крачка студът проряза глезените й. Още една крачка — и вече беше във водата до колене.

Обърна се към момченцето и отново извика:

— Хвани ме!

Щом Сано прекрачи прага на склада, двама гангстери го сграбчиха за ръцете и го блъснаха в просторно мрачно помещение, което миришеше на сено, тор и пушек. Покрай три от стените Сано мярна струпани щайги, вързопи и грънчарски съдове; по протежение на четвъртата кротуваха няколко коня, отделени с прегради един от друг. Като го блъскаха грубо, придружителите му го преведоха през каменния под до дървена стълба, която водеше към открит плевник на втория етаж. На горния й край бе застанал Светкавица. Недалеч от него се бе свила Глициния. Още шестима гангстери бяха наклякали из плевника. Всички го наблюдаваха как се качва по стълбата. Горящи метални фенери висяха на стените и хвърляха наоколо причудливи сенки. Нагрят, въздухът трептеше над мангалите с дървени въглища. От тях се виеше пушек.