Лора Роуланд - Кейсей

— Хвърлете ги — заповяда Сано на войниците, тъй като не можеха да стрелят в Светкавица без риск да улучат Глициния.

Стрелците се подчиниха. Светкавица измъкна кинжала си и опря острието в гърлото на Глициния. Докато тя пищеше и се гърчеше, той извика към Сано:

— Отдръпнете се или е мъртва!

Всяка негова фибра се разбунтува срещу подобна възможност, но той отстъпи. Войниците му и Хирата го последваха.

— По-назад, още по-назад! — излая Светкавица.

Когато между тях и склада вече имаше двайсетина крачки, той изкрещя:

— Спрете!

Сано и хората му се подчиниха.

— Ако убиеш Глициния, това няма да ти помогне — каза му Сано. — Няма да се измъкнеш!

— О, напротив — Светкавица се изсмя предизвикателно, после се обърна и каза нещо на някого. Зад другия прозорец на втория етаж се забеляза раздвижване, след което на всеки от тях се показа по един гангстер с горящ метален фенер.

— Този склад е пълен с масло за лампи и разни други неща, които горят — каза Светкавица. — Или ми помагате да се измъкна от тук невредим, или подпалвам цялото място… заедно с мен самия и Глициния.

Сано застина смаян. Чу хората си да роптаят слисани, както и приглушеното възклицание на Хирата.

— Не искаш това да се случи, нали? — присмя им се Светкавица. — Добре тогава — ще ти кажа точно какво да направиш. Първо, отпрати войниците си.

Хирата отмести тревожен поглед от гангстерите към Сано.

— Няма да го оставим да се измъкне, нали?

— Не можем — отвърна Сано, ужасен от своята дилема. — Ако Светкавица е убил владетеля Мицуйоши, тогава те двамата с Глициния са единствената ми надежда да докажа по безспорен начин, че съм невинен. Но не мога да не се съобразя с исканията му и да го оставя да осъществи заплахите си.

— Дали наистина би се подпалил? — попита Хирата с недоверие.

— Във вените му тече самурайска кръв. А един самурай би предпочел да умре, вместо да се предаде.

Глициния извика:

— Моля ви, дайте му каквото иска! Той ще изпълни заканите си!

Внезапно задуха силен вятър, който ужаси Сано. Най-голямата заплаха за града бе пожарът. Ако Светкавица наистина подпалеше склада, прелитащи искри щяха да разпрострят огъня из Едо. Имаше опасност да изгорят стотици постройки и да загинат стотици люде. Тогава Сано щеше да бъде виновен за бедствие, в сравнение с което възстановяването на честта му, спасяването на живота му и възвръщането на благоволението на шогуна представляваха незначителен проблем.

Той се обърна към войниците си:

— Извикайте хората, които пазят зад склада, и уведомете гражданите в околността да се подготвят за евентуален пожар. Да напълнят кофи с вода и да намокрят стените и покривите си. После се скрийте наблизо, наблюдавайте склада и чакайте заповеди.

Войниците яхнаха конете си и побързаха да се подчинят, оставяйки Сано и Хирата сами:

— Много добре, сосакан сама — каза Светкавица с тон, който издаваше колко се наслаждава на властта си. — А сега васалът ти ще ми донесе хиляда кобан.

— Мразя да плащам на престъпници — измърмори ядно Хирата.

— И аз — добави мрачно Сано.

Светкавица продължи:

— След като ми донесете парите, бандата ми и аз ще напуснем града заедно с Глициния. Вие няма да ни последвате, защото, ако го сторите, ще я убия, преди да сте ме докоснали.

— Донеси парите — нареди Сано на Хирата, — за да можем да се пазарим за живота на Глициния и за безопасността на града, докато измислим как да го заловим — след което извика към гангстера: — Ясно, разбрахме се.

— Не бързай толкова. Ти ще дойдеш и ще чакаш вътре при мен.

Ужасен, Хирата възкликна:

— Иска да ви вземе за заложник!

Сано вече нямаше никакви съмнения, че Светкавица е убиецът на владетеля Мицуйоши, и изобщо не възнамеряваше да му се предоставя доброволно.

— Или ще чакам тук, или няма да получиш никакви пари.

Светкавица тутакси се разгневи и бързо даде някаква команда на другите гангстери. Те поднесоха снопове сено към фенерите. Сеното пламна и те го хвърлиха навън. Вятърът взе да подмята горящата слама и Сано бе обзет от паника.

— Не блъфира. Нямаме друг шанс, освен да играем по правилата му.

Носещи се из въздуха пламтящи сламки достигнаха покривите на съседните складове. Хирата изгледа Сано с ужас, докато стъпкваха димящата слама, която бе паднала на земята близо до тях.

— Нали не смяташ да влезеш вътре?

— Променихте ли си вече решението? — изкрещя към тях Светкавица.

Гангстерите продължиха да хвърлят горящо сено, което вятърът отвя към града. Изправен пред избора да изложи на опасност себе си или безброй други хора, Сано вдигна ръка в знак на съгласие.