Лора Роуланд - Кейсей

— Търся един човек на име Светкавица — обясни Сано. — Член на бандата Мори.

Щом търговецът чу името, ножът му се отплесна. От пръста му бликна кръв и изцапа рибата, но той продължи да реже.

— Съжалявам, не познавам никаква Светкавица.

— Виждал ли си го тук наскоро? — настоя Сано.

— Не, господарю — страхът от Мори очевидно превишаваше нуждата на търговеца от платата, която Сано му осигуряваше. — Съжалявам.

Нататък по пътеката Хирата се караше с един продавач на чай:

— Знам, че Мори ви изнудват и всички тук им плащате. Затова не ми разправяй, че изобщо не си чувал за тях!

Сано наблюдаваше потиснат как детективите му разпитват други хора, които поклащаха глава с ужасено изражение. Пазарът бе средище на престъпната активност на Мори и гангстерите обикновено връхлитаха тук като паразити, но днес се бяха изпокрили.

Когато Сано се присъедини към хората си вън от постройката, Хирата каза:

— Сякаш Мори са подушили, че идваме, и са изчезнали. А и са сплашили всички, за да мълчат.

— Знам още едно място, където да опитаме — Сано скри отчаянието, което все повече го завладяваше.

Бе минал само един ден, откакто шогунът го бе обвинил в убийство и държавна измяна, но времето му изтичаше. Колкото повече се протакаше разследването, толкова повече нарастваше възможността на полицейския началник Хошина да съсипе репутацията му и да изфабрикува съкрушителни улики против него. Сано се опасяваше да съсредоточи разследването изцяло върху Светкавица. Ако независимо от всички улики, които указваха вината на Светкавица, някой друг бе убил владетеля Мицуйоши, той пилееше ценно време.

Въпреки това все още смяташе Светкавица за главния заподозрян. Сега поведе хората си по лабиринт от улички, които заобикаляха пазара. Тук порутените постройки осигуряваха подслон на различни дейности, обслужващи търговията с риба. Работници изпълваха гостилници за ястия с фиде и суши. Магазинчета за мрежи, ведра и рибарски такъми бяха претъпкани със стока, която бе изложена и на самата улица.

Сано спря пред една чайна. Даде знак на Хирата и двама от детективите да заобиколят отзад. После той и останалите трима извадиха мечовете си и се гмурнаха под синята завеса, закриваща входа.

Трима мъже вътре скочиха на крака. Всички бяха престъпници, облечени в дрипи. Единственият самурай сред тях се втурна към задната врата, докато другарите му извадиха кинжали и пристъпиха към Сано и хората му. Едно от момичетата, които сервираха, изпищя, изпусна поднос с чашки саке и се сгуши и в ъгъла.

— Хвърлете оръжията и никой няма да пострада! — извика Сано.

Главорезите останаха навъсени, все така готови да се бият, когато изведнъж детективите на Сано се втурнаха вътре през задната врата. Те приклещиха престъпниците в гръб и избиха ножовете им. След тях влезе и Хирата, хванал самурая, който се бе опитал да избяга. Вече с отнето оръжие, той продължаваше и да се съпротивява в здравата хватка на Хирата.

— Да видим сега кого сме задържали — каза Сано.

Макар че никой от мъжете не отговаряше на описанието на Светкавица, внезапното нападение си струваше. — Това е капитан Ногучи, бивш оръжейник в замъка Едо. Търсех те.

Капитан Ногучи бе кокалест мъж, чиито диви немигащи очи се бяха втренчили в Сано с враждебност.

— Кажи на лакеите си да ме пуснат — изръмжа той.

— Какво толкова, нима се страхуваш да посрещнеш наказанието си за това, че си ограбил оръжейната на Токугава, за да снабдиш с оръжие сектата „Черният лотос“? — попита Сано. — Или си смятал, че можеш да се криеш вечно?

Макар че повечето членове на „Черния лотос“ бяха заловени, някои все още бяха на свобода. Сано продължаваше да полага усилия да очисти града от тази измет.

— Просто следвах истинския път на съдбата — лицето на Ногучи бе озарено от фанатизъм. — Аз съм невинна жертва на политическо преследване, което ти си организирал срещу мен — злият разрушител, който иска да унищожи всички мои хора и да обрече света на вечно страдание!

— Спести ни излиянията си — под ключицата на Ногучи Сано забеляза неясен знак. Дръпна рязко кимоното му и отдолу се показа белег, който не беше успял да закрие съвсем татуирания символ на „Черния лотос“, а под него още една татуировка на дракон.

— Значи си станал член на бандата Мори — отбеляза Сано, разпознавайки герба на престъпния клан. — Явно си намерил надеждни приятели след разпускането на сектата. Къде е Светкавица?

— Не знам! — изплю злобно думите Ногучи.