Лора Роуланд - Кейсей

— Друго не знам — каза Чидори и Хирата беше сигурен, че казваше истината. Момичето изхлипа: — Ще ме арестувате ли?

— Не — успокои я Хирата. — Светкавица те е принудил да му се подчиниш. Ти нямаш вина за убийството.

— Но ако аз не го бях пуснала, може би владетелят Мицуйоши щеше още да е жив.

Това бе възможно, но Хирата каза:

— Неговата смърт не е по твоя вина. Виновен е онзи, който е извършил убийството — би могла да бъде Глициния, финансовият министър Нита, Фуджио или някой друг, чиято самоличност все още не бе изяснена, но Хирата би заложил на Светкавица. Човек, който можеше да нанесе такава рана на малко момиче, бе достатъчно брутален да наръга владетеля Мицуйоши.

— Разкажи ми всичко, което знаеш за Светкавица. Има ли друго име?

Чидори сбърчи чело, напрягайки се да си спомни.

— Аз поне не съм чувала.

— Как изглежда?

— Не е много висок. Но е силен — момичето разпери ръце, за да очертае масивно тяло. В отговор на въпросите на Хирата обясни, че носел два меча, пътувал на кон и носел косата си на кок, без темето му да е бръснато. — И очите му са едни такива… шарят непрекъснато.

Описанието не беше кой знае какво, но Хирата заключи, че любовникът на Глициния е ронин.

— Сещаш ли се още нещо?

— Светкавица идва в Йошивара винаги с група приятели. И те изглеждат страшни като него.

Една незначителна подробност от първия ден на разследването придоби ново значение за Хирата. Той си даде сметка, колко добре пасваше Светкавица на всичко, което вече бе известно за престъплението.

Чидори изгледа Хирата с тревога.

— Ами ако Светкавица се върне? Ако разбере, че съм го издала?

— Не се тревожи. Няма да се върне — увери я Хирата, твърдо решен да залови този човек, преди да стори още злини.

След като благодари на Чидори за помощта й, се върна при другарите си. Те напуснаха агея и бързо се отправиха надолу по „Наканочо“. Нощта искреше в светлините на фенерите, цвърчеше с различните аромати на гозбите, отекваше във веселата музика, носеща се от чайните. В още по-голяма хармония с миналото, Хирата тръгна по пътя, който убиецът на владетеля Мицуйоши вероятно бе поел на излизане от Йошивара. Почти виждаше призрачните му стъпки. Когато заедно със спътниците си стигна до портата, завари същите стражи, които бе разпитвал при първия оглед на местопроизшествието.

— Искам да поговорим за нощта, в която бе убит владетелят Мицуйоши. Кажете ми още веднъж кой напусна Йошивара след вечерния час.

— Финансовият министър Нита — отвърна мършавият пазач.

Хирата се интересуваше повече от останалите, които бе пренебрегнал в онзи момент, когато фокусът на разследването му бе Нита.

— Кой друг?

— Търговецът на масло Кинуе — отвърна смуглият.

— И гангстерите от рода Мори — добави мършавият.

У Хирата припламна въодушевление.

— В бандата Мори има ли мъж по прякор Светкавица?

— Не знам — отвърна мършавият.

— Те са крадци, скандалджии и убийци — поясни смуглият. — По-добре е да не ги познаваш.

— Този, за когото говоря, е нисък, но мускулест и очите му шарят непрекъснато — добави Хирата.

Мършавият каза:

— По описанието ми прилича на водача им. Другарят му кимна.

Хирата бе обхванат от въодушевление, защото стражите потвърдиха теорията му. Гангстерите очевидно бяха приятелите, които Чидори бе споменала, че неизменно придружават Светкавица. Сега, след като ги бе свързал с Глициния и убийството, те представляваха нова възможност да разреши случая и да реабилитира Сано.

— Те споменаха ли нещо, от което да ставаше ясно накъде се бяха отправили? — попита Хирата. Кланът Мори имаха бърлоги за хазарт из цяло Едо. Когато стражите поклатиха глава, той продължи: — Опишете ми точно какво ги видяхте да правят.

— Приближиха се до портата — каза мършавият.

— Движеха се бързо, пробивайки си път през тълпата — добави другият.

— Водачът им крепеше един от останалите — младо момче, което изглеждаше пияно.

— Момчето беше бледо и се препъваше, а очите му бяха затворени. Водачът им го поизправи и му прошепна нещо, когато стигнаха до нас. Но не можах да чуя какво му каза.

— После ни нареди да пуснем бандата. Когато му казахме, че е твърде късно, той ни хвърли няколко монети и каза: „Хайде сега, отваряйте портата!“ — Това и сторихме. И те бързо излязоха.

— Метнаха се на конете. Водачът им помогна на пияния момък да се настани на седлото и седна зад него. После всички поеха по пътя си.

Хирата усети, че го обзема възторг, след като бе успял да възстанови важна липсваща брънка в поредицата от събития, свързани със смъртта на владетеля Мицуйоши. Беше уверен, че както късметът му, така и разследването бяха претърпели положителен обрат.