Лора Роуланд - Кейсей

— Господарят представяше Глициния на свои познати търговци. Тя спеше с тях и те й даваха пари. Но стана твърде алчна. Една вечер един богат търговец на вино я отведе в дома си и след като заспал, тя му откраднала кутия, пълна със златни монети, и се измъкнала. На следващия ден той открил, че е изчезнала, а с нея и златото му. Съобщил за това в полицията. — Юя сви рамене и не довърши тази често срещана приказка за жена, престъпила закона, осъдена и пратена в Йошивара.

— Тогава ли я видя за последен път?

Юя кимна, но зад категоричния й поглед се мярна колебание. Сърцето на Рейко заби учестено.

— Да не би да си я виждала наскоро?

— Аз лично не, но тя дойде тук. Бях в тази стая с клиент, когато нощният пазач пусна някого в къщата — Юя се размърда неловко. — Беше господарят с Глициния. Познах ги по гласовете.

— Кога беше това? — Рейко притаи дъх в очакване.

— Преди три дни.

Рейко усети въодушевлението, което винаги съпътстваше някое успешно разкритие. Глициния е била тук, след като е изчезнала от Йошивара! Рейко бе попаднала на следа, оставена от куртизанката.

— Как се казва господарят ти? — попита, нетърпелива да разкрие самоличността на мъжа, който вероятно бе забъркан в бягството на Глициния, както и в убийството на владетеля Мицуйоши.

Юя понечи да отговори, но после стисна устни, макар и със закъсняла предпазливост.

— Защо искате да разберете кой е? Мислех, че се интересувате от Глициния.

— Възможно е да са свидетели на престъпление — отвърна Рейко. — Трябва да разбера какво са видели.

— Искате да кажете, че според вас той може да е убил наследника на шогуна? — Юя бавно остави настрана лулата си, сякаш за да освободи ръцете си за самозащита, но с желанието да скрие страха си от Рейко.

— Кажи ми какво точно чу, докато бяха тук — подкани я Рейко.

— Нищо. Те влязоха в банята. Не можах да разбера какво си говореха.

Рейко усети, че лъже.

— Говореха ли за владетеля Мицуйоши?

— Не знам. Казах ви, не успях да ги чуя. А-а, чакайте, знам коя сте. Чух за вас. Вие сте съпругата на сосакан сама — Юя се отдръпна от Рейко с отвращение, внезапно прозряла истината. — Вие ще кажете на съпруга си какво съм ви разправила, и той ще тръгне да преследва моя господар.

— Те споменаха ли кой го е убил? — настоя Рейко.

Юя не успя да се сдържи и избухна в задъхан нервен смях. Поклати глава и стана с протегнати към Рейко длани.

— Не искам да се замесвам в това. Вие попитахте за Глициния и аз ви обясних. Нямам какво повече да ви кажа.

— Моля те! — възкликна Рейко. Отчаянието я сграбчи отново. Бе толкова близо до истината, която щеше да спаси съпруга й, но сега тази възможност й се изплъзваше. Стана и изрече умолително към Юя: — Трябва да ми кажеш. Къде е господарят ти сега?

— Не зная. Двамата с Глициния тръгнаха на следващата сутрин.

— Къде отидоха?

— Не знам! — Юя отстъпи към вратата.

Отвън груб мъжки глас извика:

— Юя! Имаш клиент!

В очите на Юя се появи страх; подпухналите й очи се отвориха широко.

— Това е управителят. Трябва да се връщам на работа — обясни и протегна ръка: — Дайте ми парите и си тръгвайте.

— Много е важно — настоя Рейко. — На смъртна опасност са изложени хора.

Тя хвана Юя за ръката. Проститутката изпищя, зашлеви я през лицето и двете се сборичкаха. В това време управителят изкрещя:

— Какво става там? — мъжете в съседните помещения взеха да ругаят. Уплашена, че може да избухне свада, Рейко пусна Юя и й подаде парите.

— Ето какво ще ви кажа — изсъска Юя. В очите й се четеше паника. — По време на буря удрят светкавици. Гангстерите са опасни, когато някой ги ядоса. Моят господар и Глициния се скараха жестоко, докато бяха тук. Чух я да пищи. Звучеше така, все едно той я убиваше. Ако той разбере какво съм ви казала, със сигурност ще ме убие!

Рейко потръпна от въодушевление, тъй като този опасен и брутален човек представляваше решение на проблемите на Сано.

— Благодаря ти за помощта. Ако господарят ти се върне или ако научиш къде е, ще ме уведомиш ли? Ще ти платя.

Юя кимна припряно, сякаш готова да се съгласи с всичко, само и само да се отърве от Рейко.

— Прати ми съобщение в замъка Едо.

Тя мина бързо покрай татуирания мъж на гишето и излезе от къщата. Видя капитана на стражите си на улицата и той я придружи обратно до паланкина. Тя се качи и нареди на ескорта си да я отведе обратно вкъщи. Трябваше да каже на Сано какво бе открила, за да можеше той да почне разследване на новия заподозрян.