Лора Роуланд - Кейсей

— Кога бе отправена тази заплаха?

— Преди около два месеца… — Уада се замисли за момент. — Но още преди Мицуйоши сан да задлъжнее, този ронин вече го беше намразил. Между тях имаше вражда.

— Мицуйоши сан изплати ли си дълга към тях? — вълнението на Сано нарастваше.

— Не, доколкото знам — след поредната пауза Уада добави: — Макар че финансовият министър Нита бе осъден заради убийството, а сега и вие сте обвинен в него, все си мисля, че този ронин има нещо общо със смъртта на Мицуйоши сан.

Сано бе на същото мнение. Но вината на новия заподозрян тепърва трябваше да се докаже.

— Първоначално не споменах този ронин нито пред вас, нито пред полицията — каза Уада, — защото знаех, че моят господар няма да иска репутацията на сина му да бъде съсипана. После, когато финансовият министър бе осъден, смятах, че убиецът е заловен и не е необходимо да говоря — той сведе глава. — Съжалявам.

Сано не можеше да се ядосва на пазача, че бе скрил важна информация, тъй като си даваше сметка за кодекса на лоялността, който обвързваше и двамата. Освен това разбираше и мъчителното чувство за вина, което Уада изпитваше, задето бе нарушил този кодекс в името на истината.

— Искам да предложа обезщетение за неприятностите, които съм причинил, като ви разкажа всичко, което знам, в това число нещо, свързано със самото убийство — каза Уада сериозно. — Същата нощ онзи ронин беше в Йошивара. Когато отидох с Мицуйоши сан в агея за срещата му с куртизанката Глициния, го видях в тълпата отвън.

Сано вдъхна свежата, въодушевяваща атмосфера на предполагаемия радостен изход; сърцето му ликуваше, защото сега имаше нов заподозрян и съвсем нова посока на разследване.

— Кой е този ронин и къде мога да го открия? — Сано бе обзет от желание да падне на колене и да благодари на боговете за тази нова възможност да докаже, че не е нито убиец, нито предател.

— Ако искате, веднага ще ви отведа до игралния дом — предложи Уада, — но не знам истинското му име. Всички го наричат Светкавица.

Банята, където работеше Юя, бе разположена близо до открит канал, който пресичаше бедняшката част на търговския квартал Нихонбаши. През прозореца на паланкина си Рейко с любопитство оглеждаше паянтовите постройки, по чиито балкони се бяха скупчили играещи деца, а при портите се свиваха възрастни люде. На едно място се бе насъбрала тълпа от простовати жени. Те се разделиха на две, за да направят път на паланкина и конната охрана, които прекосяваха пазара. Запалените купчини боклук тлееха и разпръсваха наоколо вонлив пушек. Каналът — мътен поток, който се точеше лениво между каменните си брегове — бе изпълнен с лодки, които служеха и за домове на своите собственици. Отвъд се простираха още по-грозни бедняшки квартали, замъглени от дим и сипеща се суграшица. Рейко усети тежката воня на риба от канала и зърна банда хулигани, които се движеха стиснали метални прътове. Като потисна тръпките, които я пронизаха, тя се надвеси навън от прозореца и нареди на ескорта си: — Спрете зад ъгъла на банята. Те се подчиниха. Шествието спря и носачите оставиха паланкина на земята. Рейко вдигна качулката на наметалото си и излезе навън под примесения със сняг дъжд, обзета от колебание, задето се осмеляваше да се появи на такова враждебно място. Но щом искаше информация, която би могла да спаси Сано, трябваше да рискува. Кинжалът, прикрепен с кожен ремък за ръката й и скрит от широкия ръкав, й вдъхваше увереност.

— Следвайте ме на разстояние — нареди тя на капитана на охраната си. — Изчакайте ме на същата улица, малко по-надолу от банята — предполагаше, че Юя ще бъде по-склонна да разговаря, ако не е уплашена от войниците. — След като вляза вътре, бройте бързо до петстотин. Ако не съм излязла, влезте и ме намерете.

Капитанът се поклони и кимна. Рейко тръгна сама покрай арки и сводове, които водеха към лабиринти от усойни улички, където постройки от потъмнели от времето дъски и ронещ се гипс кънтяха от врявата на обитателите си. Различни миризми на гозби се смесваха в тежък мирис на гранясало. Хората, които Рейко подминаваше, сякаш не я забелязваха, но тя усещаше скритите им любопитни погледи.

Озова се на улица от къщи с препречени с решетки прозорци и разположени навътре врати. Влезе в една порта, над която се вееше раздран син флаг с бял знак, бележещ наличие на топла вода. От покрива излизаше пара, която бързо се превръщаше в ситни капчици върху плочките. От стрехите се отцеждаше влага. Около постройката на банята се въртяха навъсени мъже. Рейко похлопа на вратата. След малко тя се отвори и на прага се появи млада жена. Беше боса и носеше халат на цветя, който бе увила плътно около пищното си тяло. Косите й бяха събрани на висок неугледен кок.