Лора Роуланд - Кейсей

Не беше нейна работа да насочва разговора към причината за поканата. Охана бе твърде пряма и това невинаги бе за нейно добро, но пък идеално устройваше госпожа Янагисава. Нейните цели щяха да спечелят от дръзката инициативност на момичето.

— Ще го обсъдим след малко — увери я тя.

Почерпката бе сервирана. Твърде напрегната, за да си вземе каквото и да било, госпожа Янагисава наблюдаваше как Охана яде сервиран в портокалова кора хайвер от пъстърва, сашими — сушена риба, скариди, а пълнени с яйца от пъдпъдъци, както и различни сладки. Бавачката ядеше много бързо, сякаш някой щеше да й отнеме храната, преди да си вземе достатъчно. Госпожа Янагисава хареса липсата на чувство за сигурност у нея, както и алчността й.

— Много беше вкусно — каза момичето, облизвайки устни. — Колко съжалявам, че аз, бедната бавачка, не мога да ви предложа нещо в замяна.

Госпожа Янагисава се усмихна. Свенливостта й се стопи, когато усети, че печели надмощие над момичето.

— Можеш да ми разкажеш за себе си.

Охана повдигна вежди изненадана, че дама от висшето общество може да проявява интерес към една обикновена слугиня, но се подчини с радост.

— Баща ми е чиновник в галантериен магазин „Хинокия“. Един от войниците на сосакан сама е негов клиент. Той се сприятели с баща ми и ми уреди да стана бавачка на Масахиро чан. Аз всъщност не исках да ставам прислужничка, а предпочитах да се оженя. Но работата не е много тежка, а и замъкът Едо ми харесва. Тук мога да срещна по-добри мъже, отколкото вкъщи. Надявам се да си намеря съпруг, който да може ми осигури хубава къща и красиви дрехи, та да не ми се налага повече да се грижа за прехраната си сама.

Госпожа Янагисава бе доволна да установи, че Охана иска нещо толкова обикновено и лесно за постигане.

— Аз мога да го уредя.

— Какво? — попита Охана слисана.

— Добра партия за теб, брак със самурай на Токугава.

Парите на госпожа Янагисава и положението на съпруга й щяха да бъдат достатъчни, за да примамят някого да се ожени за хубаво момиче от простолюдието. Охана изглеждаше смаяна от късмета си и дори озадачена.

— И вие ще направите това за мен? — тя докосна гърдите си. После в погледа й се мярна подозрение — не беше глупава — знаеше, че благоразположението си има цена. — Защо?

— Защото има нещо, което искам ти да направиш за мен — каза госпожа Янагисава. Сърцето й заблъска в гърдите от желание да спечели съдействието на Охана и от страх, че няма да успее да го стори.

— Какво? — макар че в гласа й звучеше предпазливост, Охана се наклони напред, сякаш готова да скочи, за да сграбчи тъй желаната от нея възможност.

— Първо, искам да ми казваш всичко, което прави госпожа Рейко. И, второ… засега не мога да ти го кажа.

— Искате да сторя нещо на господарката Рейко? — Охана повехна; лицето й придоби придирчиво изражение. — Не бих искала да й причинявам болка — „Момичето е амбициозно, но не и зло“, даде си сметка госпожа Янагисава. — И освен това не искам да си създавам неприятности.

Тя имаше инстинкт за самосъхранение, който бе по-силен от всякаква нейна привързаност към Рейко. Това откритие насърчи госпожа Янагисава. Бе разбрала, че Охана може да бъде убедена, ако е сигурна, че няма да бъде уличена.

— Обещавам ти, че няма да ти се наложи да докоснеш с пръст госпожа Рейко и че няма да се замесваш в никакви неприятности — увери я тя. — Нека се уговорим така. В най-скоро време ще ти дам инструкции, какво да правиш. Ти ще ги следваш. След това ще ти уредя брак с богат и красив самурай на Токугава и няма да си лишена от нищо.

Охана се поколеба, очевидно съпоставяйки стойността на възнаграждението с неясните опасности. Накрая поклати глава със съжаление:

— Не мога да реша, без да знам какво искате от мен.

Отчаянието плъзна студени пипала по тялото на госпожа Янагисава, но тя имаше план за действие, при положение че Охана откажеше предложението й. Тя каза:

— Виждаш ли онази зелена кутийка на рафта с порцелановите съдове? — Охана погледна натам и кимна. — Иди и погледни какво има вътре. Охана стана, отиде до рафта и отвори кутийката.

Извади малко квадратно пакетче от червена хартия и зяпна, когато почувства тежките златни монети, увити в него.

— Поднасям ти този подарък в знак на добрите си чувства. Приеми предложението ми и пакетът ще е твой.

Охана застина неподвижна, с пакетчето в отворената си длан. Втренчи се в него, сякаш се опитваше да разбере дали държеше в ръце своята най-прекрасна мечта или отровна змия, която щеше да я ухапе.