Лора Роуланд - Кейсей

— Владетелят Мицуйоши — отвърна Сано.

Хирата се навъси.

— Шогунът ви забрани да разследвате роднините му.

— Неприятно ми е да престъпя забраната му — при самата мисъл, че ще предизвика своя господар, Сано почувства противния вкус на позора. — Но Мицуйоши представлява пряка връзка към убиеца. Разследването на личния му живот и на близките му ще ни предостави нови улики. А иначе какъв избор имаме? Можем да продължим да разследваме Фуджио, Момоко и Нита и да открием нови доказателства на територия, която вече сме покрили. Можем също така да се надяваме да изникнат нови заподозрени, да се появи тайнственият любовник на Глициния от Хокайдо или полицейският началник Хошина внезапно да умре — Сано видя как Рейко и Хирата поклатиха глава, поставяйки под съмнение вероятността да се случат тези събития. — Можем да се молим за чудо.

— Разследването на владетеля Мицуйоши наистина изглежда най-обещаващата насока на действие — отбеляза Рейко.

— Шогунът ще ви накаже за неподчинение — напомни Хирата на Сано.

— Ще поема този риск, защото, ако не докажа невинността си, той ще заповяда да ме екзекутират.

— Може и да ви прости, когато разбере, че не сте предател — предположи Хирата с надежда.

Изгледите във вреда на Сано надделяваха над тези в негова полза. Той каза:

— Може и да успеем да разрешим случая, без шогунът да разбере, че съм нарушил забраната му и преди Хошина или някой от останалите ни врагове да ни причини нови неприятности.

Госпожа Янагисава стоеше сама в стаята си и чакаше да я посети единственият гост, когото някога бе канила.

Тя кършеше студените си, влажни от пот ръце и дишаше дълбоко, полагайки усилие да овладее тревогата, от която стомахът й се бе свил на топка. Ужасяваше се, че трябваше да приеме непознат човек и че някой щеше да оскверни личната й стая, която бе нейното светилище. Но посещението трябваше да се осъществи тук, в уединението, от което се нуждаеше.

На прага се появи главната й прислужника:

— Едно момиче ви е дошло на посещение.

Сърцето на госпожа Янагисава се сви и тя с мъка устоя на порива да побегне и да се скрие.

— Доведи я тук.

Решимостта й вдъхна смелост. Тя вече бе предприела стъпка срещу Рейко, но последствията бяха твърде несигурни. Ако очакваше да наклони везните на съдбата в своя полза, госпожа Янагисава трябваше да прояви твърд характер въпреки съжалението за проявената злост към приятелката си.

В стаята влезе Охана — една от бавачките на Рейко. Беше облечена в модерно червено кимоно с десен на изсъхнали клони, отрупани със сняг. Жадното любопитство, прозиращо през смиреното й поведение, не съответстваше на колебливите й стъпки.

— Добре дошла — измърмори госпожа Янагисава и стисна треперещите си ръце, скрити под широките й ръкави, уплашена от дръзкото красиво лице на Охана. Охана коленичи и се поклони.

— За моята незначителна личност е привилегия да се намирам във ваше присъствие, уважаема госпожо Янагисава — гласът й преливаше от нетърпение да спечели благоволението на домакинята. — Хиляди благодарности, че ме поканихте.

В лицето на Охана госпожа Янагисава бе разпознала подходящ бъдещ съучастник веднага щом бе зърнала момичето в къщата на Рейко, но имаше нужда от още една възможност да прецени характера й. Тя коленичи срещу гостенката си и се насили да я погледне в лицето. Очите на момичето искряха с ентусиазъм и лукавство, които я отвратиха и в същото време й доставиха удоволствие.

— Мога ли да ти предложа нещо да се подкрепиш?

Докато чакаха някой от прислугата да поднесе чай и сладки, Охана каза:

— Вашата стая е по-хубава, отколкото на госпожа Рейко.

Острият й поглед веднага забеляза позлатените стенописи, рафта с антични порцеланови съдове, масите от черно лакирано дърво и шкафовете и сандъците, инкрустирани със злато и седеф. — А и имението ви е много по-голямо от имението на сосакан сама.

Госпожа Янагисава със задоволство отбеляза, че момичето явно харесва скъпи неща и има амбицията да постигне нещо повече, а не да остане бавачка. Каквато и лоялност да изпитваше към настоящата си господарка, тя вероятно щеше да бъде по-малко важна за Охана от възможността да се свърже с човек, способен да й даде онова, което й липсваше при Рейко.

— Моля те, чувствай се удобно, докато се намираш в моя дом — самоувереността на госпожа Янагисава нарасна.

— Толкова сте мила. Благодаря ви най-сърдечно — и като се усмихваше широко, Охана добави: — Когато получих съобщението ви, не можех да си представя какво бихте могли да искате от мен.