Лора Роуланд - Кейсей

Разтревожена от странното му поведение, Рейко избърза към него през градината.

— Какво се е случило? — извика.

Сано се устреми към нея. Погледът му бе като на обезумял, а лицето му бе изкривено от чувства, които явно вече не бе в състояние да владее.

— Госпожа Янагисава ти е донесла дневника твърде късно — той продължи да крачи трескаво из градината, а Рейко подтичваше след него. — Шогунът вече го е чел. Сега той ме подозира в убийството на владетеля Мицуйоши!

— О, не! — Рейко замръзна намясто и затисна уста с ръка, връхлетяна от ужас. Никога не бе виждала Сано толкова разстроен, тъй като в общия им живот до този момент не се бе случвало нищо чак толкова лошо.

— Този жалък, подъл и коварен Хошина се е добрал до дневника. Постарал се е негово превъзходителство да го види — докато разказваше несвързано за срещата, Сано отмахваше ядно клоните на храстите, които се изпречваха на пътя му. Рейко си даде сметка, че той е не просто разстроен, а бесен. — Хошина ме заклейми като предател! Едва успях да убедя шогуна да ми даде възможност да докажа невинността си! — Рейко успя да го настигне и се опита да хване ръката му.

— Всичко ще бъде наред — опитваше се тя да го успокои въпреки собствения си ужас.

Но Сано се втурна обратно през тревата, като крещеше:

— През тези четири години съм изпълнявал всичко, което шогунът е искал от мен. Проливал съм кръвта си в името на честта — спря и разтвори рязко дрехите си, за да покаже белезите по тялото си. — Зная, че негово превъзходителство не ми дължи нищо в замяна, а и не съм искал нищо, освен да ме възприема като верен негов васал, какъвто винаги съм бил!

Рейко забеляза, че Осуги и Масахиро бяха застанали на верандата и стъписани наблюдаваха гневния изблик на Сано.

— Приберете се вътре — извика им тя и после се обърна към Сано: — Успокой се, моля те! Хайде да влизаме, преди да си замръзнал.

Той сякаш не я чуваше.

— Поне веднъж… един-единствен път негово превъзходителство да бе показал, че вярва в мен, да бе отхвърлил клеветите на враговете ми! — възкликна Сано, обръщайки се към целия свят. — Но не… Той веднага приема онова, което Хошина му говори против мен. Готов е да ме осъди тутакси, без дори да пожелае да изслуша моята версия за случилото се! — Сано се изсмя горчиво. — Единственото, което ме спасява, е, че съм бил в подобно положение достатъчно често, та да знам какво да кажа, за да изляза от него.

Макар че несправедливостта, която шогунът често проявяваше към Сано, я терзаеше, Рейко никога не бе чувала съпруга си да се оплаква. Случаят „Черният лотос“ бе поставил на изпитание търпимостта му, която след днешното оскърбление накрая бе рухнала. Изплашена за него и стресната от поведението му, Рейко предпазливо го приближи.

— Ще се измъкнеш и този път. Шогунът отново ще ти гласува доверие.

— О, не, няма! — с потъмнели от гняв очи Сано се отдръпна. — Аз бях дотук. Стига ми толкова насилствена смърт и политически трикове, достатъчно съм се опитвал да угодя на един господар, който вечно ме заплашва със смърт — той стисна юмруци и отметна назад глава. — До гуша ми дойде от всичко това!

Рейко ахна.

— И какво ще направиш? — попита тя и усети, че гласът й трепери от страх. Ако откажеше да служи на шогуна, Сано щеше да изгуби прехраната си, дома си, както и своята чест. Притисна ледени длани до страните си. — Къде ще отидеш?

— Не знам — Сано отново закрачи гневно из градината. — Не ме интересува, стига да е далеч от замъка Едо и всички тук!

— Но ти не можеш просто ей така да се откажеш от всичко — възрази Рейко, докато го следваше, обзета от паника. — Моля те, помисли за бъдещето на Масахиро! — Сано отлично знаеше какво е да растеш като син на ронин. Със сигурност нямаше да иска същото за Масахиро.

— Точно за това мисля! Няма да допусна синът ми да бъде хванат в капана на същите непоносими обстоятелства като мен!

Клонче от храст азалия се закачи за ръкава му. В изблик на ярост той изкрещя, измъкна меча си и започна бясно да сече храста. При всеки удар на острието му наоколо хвърчаха клонки и листа, а в това време той сипеше проклятия. Рейко се отдръпна, а в широко отворените й очи се четеше нескрит ужас. Това не бе и нейният съпруг, а зъл демон, който го бе обсебил. Внезапно Сано спря. С отчаян стон захвърли оръжието си. Свлече се на колене пред обезобразения храст, изчерпан от изблика си на ярост. Тялото му се разтресе в конвулсии. Ужасът на Рейко отмина. Тя отиде при Сано и го прегърна.