Лора Роуланд - Кейсей

Отвън се разнесоха пронизителни писъци и блъскане по стената на постройката. Съдията Аоки не обърна внимание на шума.

— Видно е обаче — продължи той назидателно, — че Фуджио не би могъл да извърши престъплението без чужда помощ. Същата нощ той е имал изпълнение в агея. Не е можел да рискува да бъде хванат, докато помага на куртизанка от публичния дом на тъста си да избяга, защото тайната му ще излезе наяве. А появата му на сцената ще му предостави необходимото алиби във връзка с изчезването на Глициния. И затова той си намира съучастник — съдията махна със съсухрена ръка към Момоко. — Тази ярите ревнува Глициния и изпитва към нея непреодолима омраза.

Освен това Момоко е приятелка на Фуджио и когато той й разкрива плана си, тя с радост приема да му помогне. Докато той пее на увеселението, Момоко се промъква на горния етаж в стаята, където Глициния забавлява владетеля Мицуйоши. Късно през нощта е, любовниците вече са пили доста. Момоко пристига и ги заварва заспали — или така си мисли, докато не вижда, че Мицуйоши е мъртъв. По-рано същата вечер финансовият министър Нита се е промъкнал в стаята и го е намушкал, докато Глициния е спяла.

Момоко изхлипа потръпвайки, от което веригите й издрънчаха.

— Тя е ужасена — продължава съдията Аоки, — но продължава да действа според плана на Фуджио. Събужда Глициния, помага на изплашената куртизанка да се предреши в наметало с качулка, което й е донесла специално за целта. После двете слизат бързо по стълбите, минават през задната врата, излизат на улицата и крадешком стигат до портите на Йошивара.

Извън съдебната зала отново се разнесоха пронизителни писъци. Вратата се разтресе от неистово блъскане. От външната й страна се разнесоха умоляващи женски гласове; мъже се развикаха заплашително. Публиката и стражите се обърнаха стреснати.

— Какъв е този адски шум? — попита Аоки.

— Изглежда, жените от тълпата отвън са проникнали в къщата — отвърна един от секретарите — и искат да видят обвиняемия.

Фуджио погледна през рамо и отправи към Хирата печална, но горда усмивка — дори и когато бе принуден да приеме своята обреченост, той се наслаждаваше на популярността си.

— Няма да им позволя да прекъснат този процес — извиси глас над нарастващата врява Аоки. — Момоко подкупва стражите при портите на Йошивара с пари, които е получила от Фуджио. Те пускат Глициния да излезе от квартала на удоволствията и тя отпътува с наетия предварително паланкин. После Момоко се връща бързо в агея. Казва на Фуджио, че Глициния е избягала и вече е в безопасност, но че владетелят Мицуйоши е убит. Ужасена е, че ще обвинят нея за убийството, тъй като за оръжие на престъплението е използвана нейната фиба. Фуджио разумно й нарежда да се качи отново на горния етаж и после да слезе шумно, оповестявайки с ужасени писъци, че владетелят Мицуйоши е мъртъв, все едно току-що е намерила тялото му. Момоко по-късно е арестувана, но Фуджио е извън подозрение и е свободен да действа, както реши. Той отива в къщата, където се крие Глициния, пребива я до смърт и оставя тялото й да се разлага.

Историята звучеше достатъчно правдоподобно, тъй че Фуджио и Момоко наистина можеха да са извършителите на убийството на владетеля Мицуйоши, както твърдеше съдията Аоки. Въпреки това обаче Хирата не би приел тази версия без убедителни доказателства за достоверността й.

В този момент съдията се втренчи строго в обвиняемите.

— Имате ли да кажете нещо в своя зашита?

Хирата загуби всякаква търпимост към тази пародия на справедливост. Преди Фуджио или Момоко да успеят да отговорят, той стана и се отправи към подиума. Всички впериха погледи в него.

— Ваша светлост, преустановявам този процес, докато не представите някакви реални доказателства, че тези хора са сторили онова, което вие твърдите — заяви той.

Очите на съдията Аоки проблеснаха като тъмен кремък, когато отправи към Хирата презрителен поглед.

— Твоят господар се опита да спре едно друго мое дело. Ти няма да успееш там, където той се провали. И ако не искаш да си спечелиш репутацията на човек, възпрепятстващ закона, най-добре си мълчи.

В този момент вратата се отвори с трясък и тълпа жени нахлуха в съдебната зала.

— Фуджио сан! Фуджио сан! — пищяха те. Обзети от истерия и плам, съпруги на самураи и търговци, монахини и прислужнички се втурнаха към хокана. Фуджио им замаха, усмихвайки се.

— Спрете! — извика съдията Аоки към жените, а после нареди на стражите: — Изведете ги от тук!