Лора Роуланд - Кейсей

— Разбира се, че Нита беше невинен! — гласът на шогуна се извиси до истеричен крясък. И докато Сано слушаше изумен, Токугава Цунайоши продължи: — Не той е убил братовчед ми, убиецът си ти!

Сано усети как шокът отекна в тялото му. Шогунът го обвиняваше? Какво ставаше тук? Ужасен, той се огледа и погледът му се спря на Хошина.

— Сосакан сама изглежда озадачен, ваше превъзходителство — отбеляза Хошина с изражение на самодоволство и злорадство. — Ще позволите ли да го осветля?

Токугава Цунайоши кимна и се разтърси от ридание. Хошина се обърна към Сано:

— Аз намерих изчезналия дневник на Глициния. В него се говори за гнусна връзка между двама ви. Тя пише, че сте я използвали за удоволствие и после сте я захвърлили. Пише, освен това, че сте наричали негово превъзходителство жалък идиот и че сте възнамерявали да убиете владетеля Мицуйоши, за да няма пречки негово превъзходителство да осинови вашето момче и да го направи свой наследник. Аз показах дневника на уважаемия дворцов управител. Двамата заедно решихме, че трябва да го предоставим на негово превъзходителство, както и сторихме.

Янагисава наклони глава в знак на мълчаливо съгласие със своя любовник. Тревога и смут обзеха Сано. Госпожа Янагисава бе казала на Рейко, че съпругът й е получил дневника от анонимен приносител. Дали беше излъгала, или Хошина тайно бе отворил пакета, след което се бе престорил, че е намерил дневника другаде, за да впечатли своите господари?

Но както и да е излязъл наяве, дневникът е бил предоставен на шогуна и прочетен от него, преди госпожа Янагисава да го открадне. Опитът й да помогне на Рейко бе пропаднал. Сано бе унищожил дневника твърде късно и Хошина го бе използвал срещу него.

— Никога не съм обиждал негово превъзходителство — рече Сано, а паниката му се неутрализираше от гнева, който изпитваше към своя враг. — Нито съм бил каквато и да е заплаха за владетеля Мицуйоши. Не съм го убил и не кроя планове да издигна сина си във властта. Дневникът е подправен.

Хошина го изгледа със самонадеяна усмивка.

— Клиенти от публичния дом „Великият Миура“ го разпознаха като дневника на Глициния.

— Ти подкупи ли ги? Или ги заплаши, че ще ги убиеш, ако не кажат онова, което искаш? Ти си го написал, за да ме унищожиш — Сано вече беше убеден, че е така. — Признай си!

Озадачен, шогунът отмести поглед от Сано към Хошина, който седеше невъзмутимо.

— Аз не съм авторът на този дневник. Сосакан сама се опитва да се спаси, като обвинява мен.

— Нека го огледаме и сравним почерка с вашия — тъй като дневникът бе вече само пепел, Сано се надяваше, като принуди Хошина да признае, че дневника вече го няма, това да намали опасността за него самия.

— Дневникът изчезна — заяви Хошина невъзмутимо.

— Колко удобно за теб, че никой не може да го огледа внимателно — отбеляза Сано.

Хошина го изгледа с насмешка.

— И колко още по-удобно за вас, ако го бяхте откраднали, преди да го прочетем, а не след това.

Хошина дръзваше да го набеждава в кражба и едновременно с това в убийство и държавна измяна!

— Нямах представа, че дневникът се е появил — каза Сано. — Как бих могъл да го открадна? — но изпита страх, че всеки можеше да усети, че се преструва, че не знае за съществуването му. Той се обърна към шогуна: — Макар и основателно разстроен от написаното за мен в дневника, моля, вземете предвид, че няма доказателства което и да е от нещата, споменати вътре, да са се случили в действителност.

— Така е… ъ-ъ… наистина — гневът, изписан на лицето на Токугава Цунайоши, се поуталожи. — Ти винаги си ми бил верен в миналото. А онзи… ъ-ъ… описаният в дневника беше мерзавец, който изобщо не приличаше на теб.

Неочаквано проявеният здрав разум от страна на шогуна поуспокои Сано, но Хошина заяви:

— Връзката между сосакан сама и куртизанката Глициния бе потвърдена от мои информатори. А това е страница от счетоводната книга в публичния дом, от която се вижда сумата, платена от Сано Ичиро за освобождаването на Глициния — Хошина протегна ръка, в която държеше лист хартия.

— Това доказва единствено факта, че съм я освободил, нищо повече — каза Сано, отвратен от усърдието, с което Хошина се опитваше да убеди присъстващите, че дневникът е истински.

— Всяка доказана подробност допринася за достоверността на останалите — заяви Хошина. — Освен това намерих и къщата, където Глициния е живяла, след като е напуснала Йошивара. Съседите казаха, че си имала любовник самурай. Описанието му съвпада с външния вид на сосакан сама. Те казват, освен това, че двамата с Глициния са се карали често и бурно точно както е описано в дневника.