Лора Роуланд - Кейсей

Следващата стъпка щеше да бъде да се любят, но те се отделиха един от друг, защото трябваше да обсъдят важни въпроси.

Рейко загря съд със саке и двамата коленичиха с дневника и поднос с чашки пред себе си.

— Ако Глициния не е писала този дневник, тогава кой? — чудеше се Рейко, докато сипваше димящото питие.

Докато поемаше чашката, лицето на Сано помръкна.

— Сещам се за един човек, който би искал аз да бъда замесен в убийството и да бъда заклеймен като предател.

— Йорики Хошина!

Сано кимна.

— Хошина знае за дневника, знае и как изглежда той, защото чу описанието, което получих от камуро на Глициния. Може самият той да е изработил фалшификата и да е наредил да го доставят анонимно на дворцовия управител. След това е трябвало просто да чака.

— Докато дворцовият управител използва дневника срещу теб? — Рейко подържа чашката със саке, докато сгрее дланите си, и чак тогава отпи. — А тогава къде остава примирието ти с Янагисава?

— В този случай примирието не би ме спасило — Сано пресуши чашата и си сипа нова. — Дори да иска да запазим сегашните отношения, Янагисава не може да пренебрегне доказателствата, че съм обидил шогуна и съм организирал заговор срещу него или че съм имал причини да убия владетеля Мицуйоши. Той би бил длъжен да даде дневника на шогуна независимо дали смята, че съм виновен или не. Сега Рейко разбра. — Ако прикрива евентуален предател, той самият се превръща в предател.

— Би могъл да изпита известно колебание, как да действа, ако е единственият, който знае за доказателството — каза Сано, — но това не е така. За него знае и авторът на дневника. Макар че двамата с Янагисава вече не сме във война, не сме и приятели. Той никога не би скрил дневника, излагайки се по този начин на опасност заради мен. А Хошина знае как разсъждава неговият любовник. Той отдавна търси начин да ме атакува — Сано впери поглед в дневника. — Това трябва да е негово дело.

Въпреки сериозните основания да смятат, че Хошина бе написал дневника, на Рейко й хрумна и друга възможност.

— А ако авторът не е Хошина… — гласът й заглъхна, защото идеята й се стори едновременно правдоподобна и невероятна.

— Имаш някого друг предвид ли?

— Мисля си за госпожа Янагисава.

Сано я погледна изненадан.

— Как би могла тя да знае, че Глициния е писала дневник или че той е изчезнал?

— Може да е чула, докато дворцовият управител и Хошина са обсъждали случая.

— Дори и да е било така, как би могла да знае какво да напише?

Рейко разбра, че според него нямаше как госпожа Янагисава да е запозната с обичаите в Йошивара, с онова, което се случваше между проститутки и клиенти, и с разни политически кроежи.

— Йорики Хошина може да е научил за теб и за Глициния от шпионите на мецуке, но жените си имат свои начини да установяват разни неща — поясни Рейко.

— Може Глициния да е разказала на свои приятелки или клиенти за връзката си с теб и клюката да е стигнала от Йошивара до замъка Едо, където госпожа Янагисава да я е чула от прислугата си. Освен това вероятно чува доста и от онова, което дворцовият управител и хората му си говорят за различни дела на бакуфу.

— Възможно е. Но историята в дневника звучи така реалистично, че авторът трябва да е добър писател и да е имал опит в подобни ситуации — отбеляза Сано.

— Това описание би подхождало повече на Хошина, отколкото на госпожа Янагисава.

— Смятам, че тя е достатъчно умна да напише една убедителна история — каза Рейко, — а липсата на опит може да се компенсира с въображение.

На лицето на Сано се изписа съмнение.

— При положение че наистина е изфабрикувала този дневник, госпожа Янагисава може да е измислила и историята с анонимния пакет, за да те измами. Но нали ти каза, че искала да бъде твоя приятелка. Защо тогава ще се опитва да ти навреди, като пише клевети за мен?

Тук логиката на Рейко рухна.

— Нямам обяснение, но госпожа Янагисава е странна. Не ми харесват начинът, по който ме гледа, както и настойчивостта, с която търси възможности да се сближим точно в този момент.

Интуицията й подсказваше, че съпругата на дворцовия управител иска да се сприятели с нея по някакви тайни причини и с подмолна цел. Но същата тази интуиция я бе подвела да се довери на една заподозряна в убийство по време на разследването на „Черния лотос“, както и да се усъмни във верността на Сано към нея и в лоялността му към шогуна. Повече от всякога Рейко се страхуваше, че случаят „Черният лотос“ завинаги бе увредил способността й за правилна преценка.