Лора Роуланд - Кейсей

Това можеше да стане без всякакъв проблем, ако я нямаше забраната на шогуна. Сано съжаляваше, че не може да разпита новите заподозрени направо, вместо да действа чрез шпиони и информатори — трудна и твърде продължителна процедура.

— Ако убиецът не е Фуджио или служител от бакуфу, остава любовникът на Глициния от Хокайдо — я добави Хирата. — Но никой в Йошивара не знае нищо за него, а и не получих отговор на запитванията, които разпратих.

Сано стисна юздите; леденият вятър го пронизваше, докато конят му чаткаше копита по замръзналата земя под него. Пейзажът от нивя и осеяно със звезди небе отминаваше тъй бързо и бе тъй еднообразен, че човек губеше усещането за движение.

— Нещата ще изглеждат по-насърчително след един хубав нощен сън.

Няколко часа по-късно Сано пристигна вкъщи замръзнал и изтощен, за да установи, че Рейко не си е легнала и го чака. Тя стоеше в спалнята им и един-единствен поглед му подсказа, че нещо не е наред. Челюстта й бе скована, а погледът й — изпълнен със страх и едновременно с това — обвиняващ.

— Какво има? — попита Сано, уплашен, че нещо лошо се е случило с нея или с Масахиро.

Тя отстъпи назад, за да избегне ръката, която бе протегнал към нея, и вместо това тикна към него малка книжка.

— Би ли ми обяснил какво означава това? — гласът й бе тъй напрегнат, че всеки момент можеше да секне, изпълнен с ужас и в същото време с укор.

Озадачен, Сано взе книжката, отвори я и се смръщи в недоумение при вида на надписа Дневникът на Глициния.

— Откъде се е взел?

Рейко не отговори. Обезпокоен от странното й изражение, Сано започна да чете страница по страница. Изненадата му се превърна в тревога, а после — в ужас при тази смесица от факти и измислици. Глициния не би могла да напише такава отвратителна клевета за него! Дневникът сигурно бе фалшификат. Но докато четеше, имаше чувството, че чува гласа на Глициния, която изговаряше думите, а и кой, освен нея, би могъл да знае интимните подробности от взаимоотношенията им?

Само ако бе казал на Рейко за мимолетната връзка помежду им! Как можеше сега да я убеди, че повечето от тази история е лъжа, след като си признаеше, че е скрил от нея истината?

Сано прочете последната част, в която бе описано как обижда шогуна и планира тайно да направи Масахиро следващия диктатор. Кръвта му кипна от гняв и обида. Засрамен и с чувството, че е хванат в капан, затвори дневника, забавяйки момента, в който трябваше да погледне Рейко в очите. Когато най-накрая вдигна поглед, тя го изгледа с дръзката предпазливост на воин, срещнал непознат, който с еднакъв успех можеше да се окаже приятел или враг.

— Къде го намери?

— Донесе ми го госпожа Янагисава — и Рейко обясни как анонимният пакет бил пристигнал за дворцовия управител и как нейната нова приятелка била решила да й го донесе. — Истина ли е това, което пише?

От нерви челото му се ороси със ситна пот.

— Нека седнем и поговорим.

Рейко не помръдна, но завъртя очи и Сано видя как гордостта й рухна.

— Значи е истина — прошепна тя. — Била ти е любовница. Мислех, че ние сме… А ти през цялото време си… — тя отчаяно извърна поглед.

— Връзката приключи, преди да се оженя за теб — заяви Сано.

— Тогава защо не ми каза за нея в самото начало на разследването?

— Не исках да те разстройвам — вината му причиняваше физическа болка. Краткото удоволствие, което му бе доставила Глициния, нямаше тази цена.

— Същото си казал и на нея, когато се е разстроила, че си сгоден — Рейко изгаряше от обида, подозрение и гняв. Махна към дневника, който той държеше все още. — Тя е била красива. Ти си я любил. Правила е за теб всичко, което един мъж може да поиска от една жена — горчивина изкриви устните й. — Оженил си се за мен само защото съм от високопоставено самурайско семейство, а не от публичен дом.

— Никога не съм я обичал — възпротиви се Сано. — Между нас имаше само секс и нищо повече — той видя как Рейко присви очи. — Беше просто една кратка връзка без бъдеще.

— Тогава защо си я освободил? — попита рязко Рейко. — Или не си? — добави тя заядливо, което говореше за нуждата й да повярва, че Сано не бе извършил този акт — израз на дълбока привързаност към една куртизанка.

— Освободих я — призна той, макар и да съзнаваше, че така изглежда още по-виновен.

Рейко за миг затвори очи.

— Но не защото исках връзката ни да продължи — колкото и да съжаляваше, че я наранява още повече, Сано си даваше сметка, че трябва да й разкаже цялата история, и побърза да обясни: — Запознах се с Глициния в хода на едно разследване още докато работех в полицията. Тя ми даде информация. И прекарахме нощта заедно.