Лора Роуланд - Кейсей

Пролетта отмина и чак когато взеха да настъпват горещите дни на лятото, аз си дадох сметка, че съм просто любовница на Сано сан, а не негова годеница. Той ме посещаваше през две-три вечери, всеки път се любехме страстно, но нито веднъж не отвори дума за брак. Изглеждаше доволен, докато аз все повече се отегчавах да стоя сама в малката си къща и да го чакам. Обезпокоена за бъдещето си, започнах да му правя леки намеци.

Казвах например:

— Толкова ми е самотно, когато те няма.

А той ми отговаряше с дяволита усмивка:

— Раздялата е нещо необходимо. Без нея нямаше да съществува радостта от повторната среща.

— Така ми се ще да можех да видя замъка Едо — подхвърлях аз.

— Някой ден и това ще стане — отговаряше ми той.

Настъпи есен, после зима. Отминаващите сезони ме изпълниха с твърде много отчаяние, за да бъда все така предпазлива, и една вечер не се сдържах:

— Кога ще се оженим?

Сано сан изглеждаше изненадан.

— Да се оженим? Ти и аз? — после се засмя и поклати глава: — Никога.

Стъписах се.

— Аз мислех, че ме обичаш, смятах, че ме освободи, за да можем да бъдем заедно.

— Така е, аз наистина те обичам — отвърна той — и много съжалявам, че си се заблудила. Но мъж от моята класа не може да сключи брак с жена от твоята. Смятах, че го разбираш.

Искаше да каже, че аз винаги ще си остана проститутка, достатъчно добра за леглото, но не и за брак. Бях съсипана!

— Освен това съм сгоден — добави той със стеснителна усмивка.

— Сгоден? — ахнах аз. — Никога не си ми го казвал.

— Не исках да те разстройвам. А и реших, че е без значение.

Без значение! Казаното от него ми причини такава болка, сякаш ме бе пронизал в сърцето.

— Коя е тя? — попитах го.

— Дъщерята на съдията Уеда.

Ако чуех нещо повече за нея, болката щеше да стане още по-мъчителна, но не можах да устоя.

— Красива ли е?

Сано сан ми хвърли един от неговите изпълнени с желание погледи.

— Не колкото теб. В нея няма нищо особено. Но баща й е важна фигура. Добра партия е за мен. Сватбата ще бъде около Нова година.

Аз станах и отстъпих назад, олюлявайки се. Притиснах ръце до гърдите си.

— И ти ще отведеш онова момиче в своя дом, в леглото си! — сълзи замъглиха погледа ми. — Не, не мога да го понеса!

Сега Сано сан изглеждаше озадачен.

— Защо се разстройваш така? Бракът ми няма да промени нищо между нас — стана и ме взе в обятията си. — Ще идвам да те виждам както досега.

Искаше да каже, че трябва да го деля с дъщерята на съдията, а той ще се наслаждава на двете ни! Грубостта му ме смрази, а после пламнах от гняв.

— Ако се ожениш за нея, повече няма да ме докоснеш! — извиках и го отблъснах.

Сано сан се засмя.

— Не бъди глупава.

Сграбчи ръката ми, придърпа ме към себе си и притисна устни в моите. Аз го ухапах. Той извика и се отдръпна. По брадичката му потече струйка кръв и аз я вкусих с език.

— Вещица! — изкрещя той.

Зашлеви ми плесница, тъй силна, че паднах на пода.

— Не смей повече да ми причиняваш болка! И да ми казваш какво да правя и какво не!

В този момент го мразех толкова силно, колкото го обичах.

— Напускам те! — изхлипах.

— Сериозно ли? — подигра ми се той. — И къде ще идеш? Как ще живееш без парите, които ти давам?

— Ще си намеря друг мъж — отвърнах. Лицето му потъмня и чертите му се изкривиха от гняв.

— Не, няма — избухна той. — Ти си моя. Платил съм за теб. И ще те притежавам, докогато реша.

Миг по-късно вече беше отгоре ми и дърпаше полите ми, а тялото му тежко притискаше моето.

— Престани! — изкрещях побесняла, че се държи така с мен.

Опитах се да се освободя. Блъсках го, мъчех се да се отскубна, но напразно. Накрая се отказах и се предадох. Чувствах органа му твърд и заплашителен в слабините си. Той нахлу в мен и ми причини страшна болка!

— Моля те, имай милост! — изхлипах.

Но Сано сан се засмя, а после застена и засили тласъците, като се наслаждаваше на страданието ми. Докато лежах сред пареща болка, сълзи и унижение, той се избърса в кимоното ми.

— Нека това ти бъде за урок, да си знаеш мястото — каза той.

Обзета от отвращение, Рейко престана да чете. Не успя да потисне тих възглас на негодувание и възмущение. Този мъж, описан в дневника, не беше съпругът й. Сано, когото тя познаваше, бе добър и мил, а не подлец или насилник, какъвто го описваше настоящият разказ. Никога не би се държал грубо с беззащитна жена, нито би се възползвал от нея, и то насила. Но в същото време нежеланието й да повярва бе проядено от съмнение.