Лора Роуланд - Кейсей

— Този съюз ще те предпазва и от Токугава. Те няма да нападнат владетел, чиято дъщеря е омъжена за главния васал на сосакан сама на шогуна.

Владетелят Ниу се замисли; нещо се разбуди в дремещото му око. Не беше загубил напълно връзка със света. Мидори знаеше това. Дори и да не си даваше сметка, че Токугава няма да започнат война и да разрушат мира, който поддържаха от близо сто години, той осъзнаваше ползата от това да намериш за дъщеря си съпруг, свързан с клана Токугава. Освен това притежаваше безпогрешен инстинкт да се възползва от предоставения шанс за своя лична облага. Мина една кратка вечност. Мидори чакаше, притаила дъх. В следващия момент владетелят Ниу скочи от подиума и клекна пред нея.

— Толкова ли искаш да се омъжиш?

Изглеждаше тъй загрижен за нея, че сърцето й трепна.

— Да — отвърна едва чуто.

— Е, предполагам, че това може да се уреди — той стана и махна на своя главен васал, който се приближи. Владетелят Ниу зашепна нещо в ухото на Окита, който го изслуша безмълвно, кимна и излезе от стаята. Мидори се почуди какво става. Мислено се молеше баща й да си промени решението за Хирата.

— Влюбена ли си в този младеж?

Мидори си помисли, че не е изключено баща да й е омекнал. Можеше ли това да означава, че бе пратил Окита да се извини на бащата на Хирата и да помоли за нова миай, в която да възобновят разговорите за сватба?

— Да — Мидори бе изпълнена колкото с радост, толкова и със страх.

Постепенно лицето на владетеля Ниу помръкна. Дясното му око леко се отклони встрани.

— Ще ти позволя да се омъжиш, аз самият желая да сключиш изгоден брак. Но ти забранявам да сключиш брак с Хирата.

Мидори зяпна недоумяваща и разочарована.

— Каквито и да са връзките му, нямам доверие нито на него, нито на баща му. Един брак не е достатъчна гаранция за доброто им поведение към мен. Ще ми прережат гърлото веднага щом сватбата приключи, и ще ми заграбят провинцията. Ще се омъжиш за съюзник, на когото вярвам. Почвам да ти търся подходящ съпруг, и то незабавно!

Мидори не желаеше да роди извънбрачно дете, но, от друга страна, никога нямаше да допусне детето на Хирата да се роди, след като стане съпруга на някакъв непознат.

— Моля те, почитаеми татко, не искам да се омъжвам за никого другиго, освен за Хирата сан — отчаяна, тя се просна в краката на баща си. — Той ме обича също тъй силно, както и аз него! Ние трябва да бъдем заедно!

— Млъкни! — изкрещя яростно владетелят Ниу. — Ще правиш каквото ти казвам!

— Ако не мога да се омъжа за Хирата сан, ще умра! — изплака отчаяно Мидори.

— Заповядвам ти да му откажеш!

— Не, моля те!

— Ще му откажеш или ще те убия!

Владетелят Ниу я сграбчи за косите, натисна главата й назад и опря кинжала в гърлото й. Мидори изхлипа в ужас и паника. Не искаше да отстъпва, но чувстваше студената стомана върху кожата си и знаеше, че баща й не се шегува. По-скоро би го оставила да я убие, отколкото да се откаже от Хирата, но трябваше да защитава нероденото им дете.

— Добре — изкрещя тя. — Отказвам се от Хирата сан. Само не ми причинявай болка!

— Така те искам — владетелят Ниу се усмихна, пусна я и стана.

Мидори рухна в сълзи.

— Сега или ще ми обещаеш да приемеш съпруга, когото ти избера, или ще се омъжиш за първия мъж, когото Окита види да минава покрай портата ни.

— Не! — нов пристъп на ужас възроди непокорството на Мидори.

Владетелят Ниу вдигна рязко глава и се заслуша. Откъм коридора се чуваха нечии стъпки, които все повече приближаваха.

— А, ето го и него.

Окита влезе в стаята. Водеше със себе си един мъж, който беше със сплъстени коси и липсващи зъби, облечен в мръсни дрипи. Носеше в ръка купичка за подаяния, в която имаше няколко монети. Окита го блъсна в краката на владетеля Ниу с лице към пода.

— Заповядайте — покани го владетелят Ниу, все едно бе дошъл на посещение висш сановник. — Хиляди благодарности, че приехте поканата ми.

— За мен е привилегия — заекна просякът, явно обзет от благоговение и слисан, че го е повикал даймио.

Владетелят Ниу блъсна Мидори до просяка. Тя се сви и потръпна от вонята му.

— Това е дъщеря ми — рече владетелят Ниу. — Как ти се струва да се ожениш за нея?

Просякът беше онемял, изумен от онова, което за него бе невероятен късмет.

— С удоволствие, господарю, ако това е желанието ви.

Владетелят Ниу изгледа свирепо Мидори.

— Обещаваш ли?

Надеждата угасна в душата й, както и волята й да се съпротивява.

— Обещавам — прошепна тя.