Лора Роуланд - Кейсей

Тя си даде сметка, колко малко знаеше за отношенията му с други жени. Съвсем не беше изключено личността му да имаше и страна, която той криеше, докато си бе у дома. Не знаеше нищо и за предишни негови връзки. Нито за миг не бе изпитвала желание да научи, за да не сринеше собствената си фантазия, че Сано не се бе влюбвал в никого, преди да я срещне. Сега невежеството й я остави беззащитна срещу подозрението, а оскъдният й опит с мъжете я правеше твърде слаб познавач на мъжкия характер.

Нима Сано наистина бе говорил тъй пренебрежително за нея пред куртизанката Глициния? Наистина ли бе обичал Глициния и бе възнамерявал да я запази като своя любовница след брака си? Рейко преглътна с мъка буцата, която бе застанала на гърлото й. Наложи си да се съвземе и продължи да чете.

Карахме се отново и отново. Недоволството ми го ядосваше, но аз не можех да се откажа да го убеждавам да развали годежа си, дори и с риск да го отблъсна с натякванията си.

В деня преди сватбата му направих такава сцена, че той си тръгна вбесен. И не се върна. Мина месец. Мислех, че ще умра от мъка по него. Отлетя още един месец и собственикът заплаши, че ще ме изгони, защото Сано сан не бе платил наема. Слугите напуснаха, защото не си бяха получавали надниците, а аз трябваше да се храня с чай и юфка от близката гостилница. Малкото пари, които ми беше оставил, свършваха. Написах името му на късче хартия и го скрих, но древната магия не помогна.

Сано сан не дойде. Щях да умра от глад, без подслон, изоставена на улицата!

После, три месеца след брака му, както се бях свила край огъня, запален с последните остатъци от въглищата, вратата се отвори и на прага застана той! Бях толкова щастлива да го видя, че се хвърлих да го прегърна, и избухнах в сълзи.

Сано сан се засмя.

— Много мило посрещане. Може би трябваше да остана далеч още известно време.

Подигравката му ме засегна, но после той ме люби тъй пламенно, че аз разбрах истината — бе закопнял за мен. Плати на хазяина, нае отново прислугата и ми даде пари. Възобнови посещенията си и аз разбрах, че ако не искам да го загубя окончателно, не бива да му натяквам. Налагаше се да измисля по-добри средства, за да го убедя да се разведе със съпругата си и да се ожени за мен.

Когато беше с мен, се посвещавах изцяло на това да му доставям удоволствие. Галех с език интимните му части. Често наемах млади момичета да се присъединяват към нас в спалнята. Когато бяхме разделени, правех магия да ми остане верен. Нарисувах картина на интимните му части и я сварих със саке, оцет, соев сос, боя за почерняне на зъби, кал и фитил от лампа. Но мина една година и макар че Сано сан винаги се връщаше при мен, изглежда, ми беше писано да прекарам живота си, запълвайки празноти в неговия.

Въпреки това си наложих да бъда търпелива дори и в нощта, когато ми каза, че жена му току-що е родила техния син. Имаше доказателство, че спи с жена си, макар да ми бе казал, че не я обича. Каква ревност изпитах, колко нещастна се почувствах, че тя му бе родила дете, а моята любов към него бе ялова! Синът му го свързваше още по-здраво с нея, а нас ни разделяше.

Но се засмях и поздравих Сано сан, скривайки чувствата си. Търпението и постоянството бяха единствената ми надежда да го спечеля и накрая те ми се отплатиха.

Беше в годината, когато се роди детето, през месеца на листата, когато Сано сан и аз седяхме на покрива и съзерцавахме пълната луна. Той беше някак умислен.

— Постигнах в живота повече, отколкото съм очаквал, но това не ми е достатъчно. Шогунът се отнася с мен като с лакей. Този презрян идиот никога няма да ми даде по-висок пост, повече богатство или собствена провинция, която да управлявам, защото му харесва да ме държи там, където съм. Когато умре и загубя протекциите му, враговете ми незабавно ще се възползват от възможността да ме унищожат. Единствената ми надежда за оцеляване е синът ми.

На лицето му се изписа лукаво изражение.

— Момчето е силно, умно и красиво. Шогунът няма свои собствени синове и по тази причина няма кой да го наследи. Ще го убедя да осинови моя син като официален негов наследник на режима. Ще отнеме време, разбира се. Синът ми трябва да порасне и да спечели любовта на шогуна. Има пречки, които трябва да се отстранят от пътя му. Едната от тях е владетелят Мицуйоши, настоящият избраник на шогуна. Но аз знам как да се справя с него. Накрая моят син ще бъде диктатор, а аз, който съм го издигнал до тази власт, ще бъда осигурен до края на дните си.