Лора Роуланд - Кейсей

Както си седя и пиша до прозореца, поглеждам надолу към улицата, изпълнена с хора, които се веселят. Засадените в саксии вишневи дръвчета са потънали в розови цветове, чиито листенца се сипят като сняг. Колко мимолетна е красотата им. И колко мимолетно бе щастието, което си мислех, че ще трае вечно.

Преди четири години стоях до Сано сан в салона на публичния дом. Той заяви на собственика: „Аз връщам свободата на Глициния и тя повече не ви принадлежи“.

Помощниците му платиха цяло ковчеже със златни монети, за да ме откупят. Заля ме такава любов към Сано сан, че от очите ми рукнаха сълзи. А неговият поглед искреше от желание да ме има. Нямахме търпение да избягаме от Йошивара заедно, но трябваше да се изпълнят формалностите около заминаването, а такъв изключителен повод, като края на моите страдания, заслужаваше да бъде отбелязан по специален начин.

На другия ден се облякох в изисканата роба, която Сано сан ми бе купил, и раздадох прощалните подаръци, които той ми беше осигурил. Минах заедно с прислугата си през Йошивара, посетих всички приятели, на които връчих пакети с варен ориз и червен боб. Занесох пушена риба тон в чайните и агея, където бях забавлявала клиенти. Всички изпълнители и слуги получиха бакшиш от мен. Всички ми пожелаха дълъг и щастлив живот. После двамата със Сано сан дадохме разточителен банкет. Аз бях пияна от вино и щастие. Ах, влиятелният и богат сосакан сама да ми бъде любовник! Щях да бъда в безопасност и да си имам всичко. Най-накрая ни съпроводиха до портите. Сано сан ми помогна да се кача в един паланкин. Той и антуражът му ме придружаваха през целия път до Едо. Аз се смях, пях и нито веднъж не погледнах назад към зловещия квартал на удоволствията.

Смятах, че Сано сан ще ме отведе в замъка Едо, но ние спряхме в една махала в Нихонбаши. Хората му внесоха вещите ми в една малка къща.

— Наех я за теб — каза ми Сано сан.

Макар и разочарована, предположих, че човек с неговия ранг не може да се ожени за куртизанка, току-що напуснала Йошивара. Трябваше да мине известно време, преди да си спечеля достатъчно авторитет, за да бъда негова съпруга.

— Хиляди благодарности — отвърнах. — Ще останете ли известно време?

Пламенният му поглед се плъзна по мен.

— Да — отвърна той.

Притегли ме към себе си. Плъзна ръце под робата ми. Тя се отгърна. Застенах от удоволствие, когато взе да ме гали. Разхлабих пояса му, разтворих полите на дрехата му и развих препаската му. Освободен, органът му щръкна. Аз се свлякох на колене и го поех с устни. Ближех го, смучех го и го галех. Той отметна глава назад и застена, като ставаше все по-голям и по-твърд. Вдигна ме и ме отнесе на леглото. Седна, облегнат на възглавниците, и аз го възседнах. Яздех го бавно и нежно, после по-бързо и по-силно. Дъхът и стенанията ни се сляха. Когато сграбчи бедрата ми и взе да прониква в мен с все по-необуздана настойчивост, аз се наведох към него и впих устни в неговите.

Бях научила Сано сан и много други мъже на тази възбуждаща и екзотична техника. Топлото и влажно сливане на устни, език и слюнка го подлуди. Последен мощен тласък и той изкрещя, докато се освобождаваше вътре в мен. Неговият екстаз възпламени и моя. Понесох се на вълните на трескавата наслада. Двамата бяхме едно, слели тела и дух.

Рейко застина, стиснала дневника, с раздалечени устни и стъклен поглед, неспособна да превъзмогне шока от онова, което бе прочела.

Тази история не можеше да бъде истина!

Сано изобщо не бе споменавал да е познавал Глициния, не бе възможно той да е любовникът, който я бе освободил от Йошивара. А и можеше да има два дневника. Този със сигурност бе фалшив.

Но още докато изброяваше наум причините да не вярва на тази история, стомахът й се сви на топка от смразяващо усещане, което бе започнало предишната вечер. Този втори дневник съответстваше на описанието на Глициния, докато първият бе просто сноп листа. И нещо още по-ужасно — начинът, по който Сано се бе любил с Глициния, бе предизвикал у нея зловещ отклик.

Сано обичаше да прави любов в позата, описана в дневника. Освен това обичаше устните им да са слети, докато се любеха. Никога не си бе задавала въпроса, откъде ли бе усвоил този начин, за който тя изобщо не бе чувала. Бе приела, че всички мъже го правят тайно. Нима Глициния го бе научила да се люби така?

Рейко бе обзета от неистов страх да не намери доказателства, че Сано е крил от нея информация, или пък да не попадне на още описания на негови бивши любовни авантюри, но въпреки това непреодолимо любопитство я накара да отгърне следващата страница.