Лора Роуланд - Кейсей

Тръпка на ужас прониза Мидори. Тя бързо сведе поглед и се поклони.

— Малка курва! Малка предателка! — владетелят Ниу изричаше обидите с приятен, приветлив тон, което ги правеше още по-смразяващи за Мидори. Ръката му продължаваше да прокарва острието на кинжала по повърхността на точиларския камък. — Как можа да предадеш собствения си баща, да се сближиш със сина на врага?

Твърде изплашена, за да отговори, Мидори стисна й устни, за да не им позволи да треперят. Надеждата й, че той бе променил решението си относно сватбата, сега й изглеждаше нелепа.

— Трябва да те убия заради предателството ти — уведоми я владетелят Ниу.

Стъргането на острието върху точиларския камък се ускори, както се ускориха и ударите на сърцето на Мидори. Тя хвърли поглед към Окита и стражите и ги видя да се приближават по-плътно до подиума. До момента владетелят Ниу не бе убивал член на семейството, което обаче не беше гаранция, че няма да го стори.

— Но ти си ми плът и кръв, каквото и да си направила — добави той. Лявото му око проблесна към Мидори. Дясното дремеше. — Кажи ми всичко, което знаеш, за плановете на клана Хирата да ме унищожат.

Мидори изпита неистово желание да побегне, но волята на баща й я държеше пленница и тя трябваше да защитава Хирата.

— Но аз не… Те не са…

— Не се прави, че не знаеш — стъргането престана, тъй като владетелят Ниу спря да точи кинжала. Ръцете му бяха черни от мръсотия; на лицето му бе изписано презрение към Мидори.

— Ти и онова момче сте любовници. Какви тайни ти шепне, докато се въргаляте заедно?

Мидори се надяваше, че баща й не знаеше какво бяха сторили с Хирата, нито подозираше, че е бременна.

— Говори! — заповяда й владетелят Ниу.

Отчаянието отвърза езика й.

— Нямам какво да ти кажа. Хирата сан и баща му не воюват срещу теб.

Владетелят Ниу изсумтя с отвращение.

— Опитват се да ме заблудят, че съм в безопасност. И използват собствената ми дъщеря за приносител на лъжите си.

— Казвам ти истината! — извика Мидори. — Те са добри, почтени хора, които дойдоха при теб с мир.

Точиларският камък внезапно изхвръкна от ръката на владетеля Ниу и се блъсна в стената. Мидори изпищя. Окита и стражите се напрегнаха.

— Ти за глупак ли ме вземаш? — изкрещя владетелят Ниу. — Врагът ми иска синът му с измама да проникне в нашия клан, да внесе разкол помежду ни и да отслаби силите ни, за да станем уязвими. Ще ти отсека главата и ще му я пратя като доказателство, че съм разкрил кроежите му.

Той размаха заплашително кинжала и Мидори изхлипа. Допълзя до ръба на подиума, наклони глава и се втренчи в нея. Тя се сви от ужас под свирепия му кос поглед. В следващия миг лявата страна на устата му се изкриви в изпълнена със състрадание усмивка.

— Аха, разбирам — рече той. — Ти наистина не знаеш нищо. Твърде си наивна, за да разпознаеш враговете ми, такива каквито са — чертите му се изкривиха от ярост. — Онзи младок те е залъгал, че те обича, а всъщност през цялото време те е използвал за подлите си цели. Този мръсен, зъл измамник!

Владетелят Ниу скочи на крака и закрачи наперено около подиума, като разсичаше с кинжала пространството около себе си.

— Син на змия! Демон от пъкъла! Много скоро ще го видя унищожен!

Мидори се сви от страх и затисна уши, за да не чува гласа му, но владетелят Ниу продължи да ругае Хирата. Обзета от див, безразсъден ужас, тя изкрещя:

— Престани!

Владетелят Ниу внезапно млъкна и застина неподвижен, с увиснал в ръката си кинжал. Втренчи се в дъщеря си заедно с хората си, всички до един слисани, че тя бе дръзнала да му нарежда. Мидори потръпна от собствената си смелост, но любовта й към Хирата и нуждата да се омъжи за него й вдъхваха кураж. И каза онова, което Рейко бе предположила, че може да склони владетеля Ниу да приеме желанието й.

— Искаш ли да не бъдеш застрашен от враговете си?

Хванат неподготвен и изненадан до степен, в която забрави яростта си, владетелят Ниу отвърна:

— Да?

— Искаш ли да си сигурен, че кланът Хирата никога няма да нападне нашия? — гласът на Мидори трепереше.

Макар и нащрек, владетелят Ниу кимна.

— Тогава най-добрият начин е да обединим двата клана със сватба между мен и Хирата сан — довърши припряно тя. — Женитбата ще означава примирие. Ще станем съюзници, а не врагове.

Лицето на владетеля Ниу придоби замислено изражение. Двете му половини почти се изравниха.

Мидори бе събрала кураж, защото въпреки своите особености владетелят Ниу не бе съвсем неподвластен на логиката. Тя си спомни какво още я бе посъветвала Рейко при срещата им по-рано сутринта.