Лора Роуланд - Кейсей

— Двайсет и четири годишна — отвърна Сано. Възрастта й бе едно от нещата, които, макар и научени лично от нея, смяташе, че може да приеме за истина.

— Тази жена е била млада — отбеляза доктор Ито, докато оглеждаше трупа. — Плътта й е гладка и стегната. Двайсет и четири е приемливо предположение за годините й.

Приликата във възрастта може да е съвпадение, помисли си Сано, но растящата празнота в стомаха му подсказваше друго.

— Каква е на ръст Глициния?

— Дребна — отвърна Сано, вдигайки ръка на височината на рамото си, при което мигом го връхлетя споменът, как я бе държал в обятията се. Опита се да съпостави спомена за голото й тяло с тялото на мъртвата, но поради липсата на лице и жестоките синини разпознаването бе невъзможно. Той преглътна мъчително и си наложи да продължи: — Слаба, с тесни бедра и малки гърди.

— Също като жертвата — доктор Ито погледна онези части, които Сано съзнателно избягваше, и каза — интимните й части са обръснати, била е проститутка.

Толкова прилики навеждаха на една-единствена мисъл — че най-вероятно това бе Глициния, макар че не можеха да се смятат за безспорни доказателства. Сано почувства как надеждата му, че е жива, взе да се стапя, и се извърна.

— Покрий я, Мура сан — помоли доктор Ито.

Каквито и неистини да бе изрекла, каквито и злини да бе извършила, Глициния бе горда и смела жена. Сано си спомни нейната сдържаност и странна отвлеченост в нощта на последната им среща. Възможно ли бе още тогава да е имала предчувствие, че времето й на земята изтича?

— Мислите ли, че убиецът е хокан!

— Трудно ми е да си представя, че Фуджио е способен на подобна бруталност. Тази сутрин Хирата тръгна към дома му, за да го разпита. Ще видим какво ще научи.

Вперил мрачен поглед през прозореца навън, Сано размишляваше за последствията, които щеше да има за него второто убийство. Сега разследването му можеше да продължи, защото, дори и да смяташе, че убиецът на наследника му вече е наказан, шогунът щеше да очаква Сано да разреши случая с обезглавената куртизанка. Новите разпити можеха да доведат до нови улики, който да докажат кой бе истинският убиец на владетеля Мицуйоши. Несъмнено тази перспектива го удовлетворяваше, но едновременно с това го изпълваше с ужас.

— Мура сан, моля те, остави ни насаме — ета се подчини и доктор Ито се приближи до Сано. — Мога ли да ви помогна с още нещо? — попита той внимателно.

Нуждата да сподели надделя над сдържаността на Сано.

— Аз я познавах — изрече той рязко и разказа на доктор Ито цялата история. — Трудно ми е да бъда обективен, когато съвсем не е изключено жертвата да се окаже моя някогашна любовница — призна той. — Но продължа ли с разследването, ще трябва да приема възможността трупът да е на Глициния… както и тя самата да е убийца.

Изражението на доктор Ито помръкна и той кимна с разбиране.

— В случай че финансовият министър е бил невинен, единствените останали заподозрени са Глициния, Фуджио и Момоко. Възможно е Глициния да е намушкала владетеля Мицуйоши.

— С други думи… моята някогашна любовница е убила наследника на господаря ми.

Сано се почувства по-зле от всякога.

— Има и още един проблем. Съпругата ми не знае нищо за Глициния. Не съм й разказал за нея, защото доскоро смятах, че е без значение. Сега обаче, ако продължи с разследването си, Рейко може да открие, че аз съм освободил Глициния, и да реши, че не съм й казал, защото имам какво да крия — обзет от тревога, Сано се вкопчи в пречките на прозореца.

Изобщо не бе предполагал, че премълчаването може да прерасне в основна заплаха за брака му, който и бездруго бе сериозно разклатен. — Ще ми се да й бях казал от самото начало. Какво да правя сега?

— Малкото камъче, търкулнало се по склона, може да предизвика огромно свлачище — напомни му доктор Ито. — Смятам, че трябва да кажете на съпругата си възможно най-скоро, защото колкото повече изчаквате, толкова по-сериозни могат да станат проблемите ви.

Паланкинът понесе Рейко навън от административния район на замъка Едо. Свита под топлата завивка, тя се возеше покрай оградения с каменни зидове проход към двореца потънала в мрачни размишления.

Поведението на Сано предишната нощ я бе обезпокоило, както и фактът, че тази сутрин бе излязъл от къщи още преди тя да се събуди. Вероятно това последно убийство му бе дошло твърде много. Тя се тревожеше за състоянието на духа му. А и всеки момент шогунът можеше да го накаже заради намесата му в процеса на финансовия министър Нита, както и за безуспешните му опити да разкрие убиеца на владетеля Мицуйоши.