Лора Роуланд - Кейсей

Хокан се просна по лице, а Хирата се тръшна отгоре му. Фуджио остана да лежи на земята.

— Арестуван си!

След като финансовият министър бе умрял, отнасяйки със себе си тайната за своята вина или невинност, Хирата не можеше да рискува и да допусне който и да е от останалите двама заподозрени на Сано да избяга. Дори и да се окажеше, че не е убил наследника на шогуна, Фуджио продължаваше да бъде главен заподозрян в убийството на намерената в къщата му жена.

— Пак този мой глупав навик да бягам дори когато съм сигурен, че ще ме хванат — отбеляза Фуджио с пресилен ироничен смях. — Този път обаче си заслужаваше.

Макар че Сано обикновено се движеше с антураж, който да му оказва съдействие и да бъде в съответствие с високия му ранг, затворът на Едо бе място, където предпочиташе да отиде сам.

Мястото, което представляваше укрепена тъмница, оградена с рушащ се каменен зид и наблюдателници, се извисяваше над бедните квартали на североизток от Нихонбаши. Вътре тъмничарите подлагаха на мъчения затворниците, за да изтръгнат от тях самопризнания, а осъдените вече престъпници очакваха своята екзекуция. Освен това в затвора се помещаваше и моргата, в която се изпращаха труповете на граждани, починали от естествена смърт, природни бедствия или от упражнено насилие. Там доктор Ито, завеждащият моргата, често оказваше съдействие на Сано със своите медицински познания и вещина в разследванията. Тъй като аутопсията и всякакви други процедури, които се свързваха с чуждоземната наука, се смятаха за незаконни, Сано държеше колкото се може по-малко хора да знаят за посещенията му в затвора на Едо.

Доктор Ито го посрещна на вратата на моргата — ниска постройка с лющещи се хоросанови стени.

— Радвам се да ви видя.

Прехвърлил седемдесетте, доктор Ито имаше бели коси, които увенчаваха мъдрото му, набраздено от бръчки лице като снежен калпак, и носеше синя лекарска престилка. Преди години той бе заловен да упражнява забранена чуждоземна наука, която бе усвоил от холандски търговци. Бакуфу се бяха отказали от обичайната присъда — изгнание, и го бяха осъдили до края на живота му да работи в моргата на Едо. Там, необезпокояван от властите, доктор Ито бе продължил научните си експерименти.

— Ще ми се поводът за срещата ни да бе по-различен от поредната насилствена смърт — добави той.

— На мен също — отвърна Сано. — Не бих ви молил да направите поредната аутопсия, ако имах друга възможност.

Трагедията в „Черния лотос“ се бе отразила тежко и на доктор Ито, макар че той не бе в храма в нощта, когато бяха загинали повече от седемстотин души. Труповете им незабавно бяха откарани извън града и погребани в масов гроб, но много сестри и свещеници бяха починали от раните си или пък бяха извършили самоубийство в затвора и доктор Ито бе подготвял мъртвите тела за кремация. Ужасът, който бе изживял при тази кланица в „Черния лотос“, стана причина да преустанови своята работа — единствената утеха, която правеше поносим затворническия му живот, — а духовното замърсяване от толкова много смърт бе уронило здравето му.

Доктор Ито се усмихна успокоително и покани с жест Сано да влезе в моргата.

— Справедливостта, която заслужава една жертва на убийство, е по-важна от личните чувства.

В просторно помещение вътре в моргата бяха поставени каменни корита, които се използваха за миене на труповете; имаше шкафове, в които се държаха инструменти, подиум, където бяха подредени книги и свитъци, както и три високи до кръста маси. Върху една от тях лежеше тяло, покрито с бяло платно. До него бе застанал Мура, помощникът на доктор Ито, — около петдесетгодишен мъж с гъсти посивели коси и ъгловато интелигентно лице.

— Готови сме да започнем, Мура сан — каза доктор Ито.

Мура беше ета 17 17 Според деленето на японското феодално общество — най-нисшата, презряната класа, от която произхождат тъмничарите, мъчителите, носачите на трупове и палачите в затвора на Едо. Наследствената връзка на ета с дейности, имащи нещо общо със смъртта, като например касапство и щавене на кожи, предопределя духовната им скверност — Б.пр. . Повечето граждани ги избягваха, но доктор Ито се бе сприятелил с Мура, който вършеше цялата физическа работа за изследванията му.

Сано се отправи към масата, като потискаше порива си да хукне навън. Все още не се беше съвзел от стъписването и отвращението, които го бяха обзели при намирането на трупа. Необходимостта да направи оглед на мъртвото тяло на жена, с която бе имал интимни отношения, го изпълваше с ужас.