Лора Роуланд - Кейсей

— Става въпрос за къщата ви на хълмовете — поясни Хирата.

Сънливото изражение мигом изчезна от лицето на хокан, заменено от тревога.

— Хм — каза, отстъпи назад и се блъсна в две хубави жени, които се бяха появили на прага зад него. Едната беше млада и красива, в напреднала бременност, а другата — на средна възраст и навъсена.

— Кои са тези мъже? — обърна се към Фуджио по-младата с пронизителен и капризен глас. — Какво искат?

— Не е твоя работа — отвърна й Фуджио с явно раздразнение.

— Как може да си толкова груб и да държиш гостите си на вратата? — укори го по-възрастната. — Покани ги вътре.

Фуджио завъртя очи.

— Жена ми и майка й — обясни той на Хирата. — Може ли да поговорим някъде другаде, ако обичате?

Хирата се съгласи. Фуджио отиде да се облече и се върна с кафяво наметало и кимоно над широки раирани панталони. Двамата с Хирата тръгнаха пеша надолу по улицата към селото, а детективите ги последваха. В канавката край пътя се бяха сгушили група патици. В далечината някакъв селянин караше волове през линеещия пейзаж.

— Жена ми и роднините й не знаят, че притежавам онази къща, и не искам да научават. Купих я преди години за лятна вила. — Фуджио го погледна. — Вие женен ли сте?

— Не.

След като прочете писмото на владетеля Ниу предишния ден, Хирата вече се съмняваше, че това изобщо щеше да му се случи някой ден, освен ако не приемеше избраната от баща му невеста. Но нямаше да се откаже да търси начин да помири двата рода, за да може да се ожени за Мидори.

— Е, като се задомите, ще разберете, че една съпруга може сериозно да ограничи свободата ви, особено ако живеете с родителите й. Понякога човек има нужда от уединение.

— Или от компанията на приятелки — добави Хирата.

Фуджио се усмихна дяволито.

— Ами да. Тази къща ми върши работа, ако реша да каня своите почитателки. Но с мен е свършено, ако тъст ми разбере, че съм изневерил на дъщеря му. Ще ме изхвърли. Освен това той е собственик на публичния дом „Великият Миура“ и се ползва с голямо влияние в Йошивара. Повече никога няма да получа работа там.

Дали това бе единствената причина, поради която Фуджио искаше да запази в тайна къщата си?

— Разкажете ми за жената, която сте държали в къщата.

— Какво? — Фуджио се сепна. — Сега там няма никой. Ползвам я само през лятото — замаяността от махмурлука му изведнъж се разсея; той изглеждаше озадачен, но трезвен. — Но кажете, моля, как изобщо разбрахте за къщата ми?

— Сосакан сама получи писмо. Отидохме там снощи и намерихме една мъртва жена.

Дъхът на Фуджио излезе от устата му във вид на бяло облаче, но звук не се получи. Изненадата му изглеждаше неподправена, макар че, както Хирата знаеше, Фуджио притежаваше безспорни артистични умения, необходими за професията му.

— Мъртва жена? В моята къща? — след като заекна още няколко пъти, той се овладя достатъчно, за да каже: — И коя е тя?

— Не знаем. Главата й е била отрязана и отнесена — Хирата внимателно наблюдаваше Фуджио. — Но е облечена в дрехи, които с оглед на предварителните описания, изглежда, принадлежат на Глициния.

— Глициния? О, небеса! — Фуджио отстъпи, залитайки, сякаш разтърсен физически от това, което току-що бе чул. — И какво е правила там?

— Вие ми кажете.

— Чакайте — хокан вдигна предупредително ръце. — Ако смятате, че аз съм убил Глициния, дълбоко се лъжете. Нямам представа, как се е озовала в моята къ… — изведнъж го осени някаква мисъл. — Но мога да предположа. Когато бяхме любовници, й казах за къщата ми. Вероятно си е спомнила и е отишла там, защото е знаела, че ще бъде празна. Направила го е без мое знание или позволение. Нямам нищо общо със смъртта й.

Може и да казва истината, помисли си Хирата, или пък измисля това обяснение, за да се защити.

— Разкажете ми подробно какво сте правили от установяването на смъртта на владетеля Мицуйоши до снощи.

Хоканът се замисли напрегнато, с явното намерение да покаже, че дори не е приближавал до своята тайна къща.

— Точно вървеше изпълнението ми в „Овария“, когато Момоко се втурна в помещението, крещейки, че владетелят Мицуйоши е мъртъв. Портите на Йошивара бяха затворени и преди да ги отворят на сутринта, полицията дойде и забрани на всички да напускат квартала. Щом ни освободиха, се прибрах вкъщи.

— Какво правихте там?

— Вечерях със семейството си — отвърна Фуджио — и си легнах — след това добави, натъртвайки: — През цялата нощ бях в леглото до жена си.