Лора Роуланд - Кейсей

Рейко се надяваше, че ако продължат да говорят, Сано ще сподели с нея какво го безпокои.

— Кой би желал Глициния да е мъртва, а убийството й да бъде приписано на Фуджио? — Сано обаче не отговори и тогава Рейко предположи: — Може да е човекът, пратил съобщението.

Сано отпусна глава на ръба на ваната, затвори очи и въздъхна тежко. Тревогата на Рейко нарастваше.

— Болен ли си? Да ти приготвя ли лечебен чай?

Той преглътна през свито гърло:

— Не, добре съм.

— Ако предпочиташ да бъдеш сам… — макар че не й се щеше да го оставя в това състояние, тя се изправи.

— Не си отивай — с явно усилие Сано отвори очи, вдигна глава и срещна погледа й. — Трябва да поговорим.

Рейко изчака, обзета от напрежение заради онова, което й предстоеше да чуе. Един удар на сърцето й отекна в зловещо мълчание. Сано каза:

— Възможно е мъртвата да не е Глициния, а сцената с трупа в къщата да е подготвена нарочно, за да ме отклони по грешна следа.

— И главата да е била отрязана, за да смяташ, че е Глициния — Рейко остана с усещането, че темата на разговор е различна от онази, която Сано бе възнамерявал да подхване първоначално. — Само че ако не е Глициния, тогава кой може да е?

— Надявам се, че доктор Ито ще предложи някакви отговори.

— Това убийство не хвърля ли съмнение върху присъдата на финансовия министър Нита?

— Ако жертвата е Глициния и убийството е станало след задържането на Нита — да. Изчезването й от Йошивара и смъртта на владетеля Мицуйоши са свързани и ако Нита се окаже невинен за едното, вероятно няма вина и за другото.

Тази теория, която оправдаваше решението му да продължи разследването, не разсея меланхолията му.

— През цялото това време бях убеден, че Глициния е жива.

Рейко усети у Сано скрито вълнение, което й се стори по-силно от онова, което очакваше да предизвика в душата му една заподозряна в убийство непозната. Смътна обезпокоителна мисъл прониза съзнанието й.

Обзет от съмнение и тревога, Сано сви рамене.

— Каквото и да представлява това убийство, излишно е да правим заключения, преди да чуем какво има да ни каже Фуджио за онова, което открихме.

Той излезе от ваната. Рейко го посрещна с разтворена кърпа и докато го обгръщаше с нея, отхвърли връхлетялата я мисъл. Безспорно тя бе плод на съмненията, които й бе внушил случаят „Черният лотос“. Каквато и тайна да криеше Сано, не беше възможно да е онова, което за миг я бе накарало да изтръпне.

— Хайде да си лягаме и да се опитаме да поспим през тези няколко часа, които ни остават до утрото — рече Сано. — На сутринта Хирата ще разпита Фуджио, а аз ще отида до моргата на Едо, за да видя каква информация ще ни предостави аутопсията, извършена от доктор Ито. Онова, което ще научим, може да ми помогне да убедя шогуна, че разследването трябва да продължи.

Селцето Имадо, където живееха разни търговци и работници от Йошивара, се намираше отвъд оризищата и блатата, които го деляха от квартала на удоволствията. Състоеше се от няколко улици с къщи, магазини, гостилници и чайни. След като пристигна там с двама детективи, Хирата се отправи към една от няколкото вили в покрайнините, построени от богати собственици на публични домове.

Къщата на Фуджио се състоеше от няколко постройки, покрити със сламен покрив. Каменен зид ограждаше разположената около нея градина и двор. Отвъд зида се простираше кафява угар, осеяна с къщурките на селяните. Прозирни ивици от бели облаци бяха набраздили бледата синева на небето. Слънцето озаряваше мразовитата и ветровита утрин, когато Хирата и детективите слязоха от конете си пред портата на Фуджио и влязоха в двора.

Хирата почука на вратата и на прага се появи едно момче.

— Дошли сме да се видим с Фуджио.

Накрая с прозявка на уста се показа и самият хокан. Красивото му лице бе подпухнало, косата му — разчорлена. Носеше халат на сини и червени карета и вонеше на алкохол и тютюн. Зачервените му очи замигаха озадачено, втренчени в Хирата, но той се усмихна и се поклони галантно.

— Извинявам се за жалкия си вид, но снощи си легнах късно. Какво мога да направя за вас, господа?

Хирата се представи и после добави:

— Трябва да говоря с вас. Може ли да вляза?

— Ако става въпрос за случилото се с владетеля Мицуйоши, вече казах на сосакан сама всичко, което знам — Фуджио разтри слепоочията си и направи гримаса: — О, небеса, какво главоболие! Наистина не трябва да пия, когато имам представление!