Лора Роуланд - Кейсей

Сано бе потиснат, защото, ако му се наложеше да убеждава шогуна, че разследването трябва да продължи, се нуждаеше от по-убедителни аргументи, а не само от усилия, които неизменно завършваха в задънена улица.

— Твърде рано е да се отказваме. Продължавай да търсиш!

Рейко се обади:

— Струва ми се, че аз попаднах на нещо важно — държането й бе предпазливо, но обнадеждаващо. Тя описа как се бе срещнала със семейството на Глициния и какво бе чула в дома им. — Първо се е опитала да отнеме съпруга на майка си, а после — в израз на отмъщение заради това, че е била продадена в Йошивара — е унищожила дрехите й, което я определя като и егоистична и подла.

— И я прави възможен извършител на убийството, макар че случилото се преди години няма пряка връзка със смъртта на владетеля Мицуйоши — отбеляза Хирата, видимо ободрен от новото развитие на събитията.

Но това описание на Глициния обезпокои сериозно Сано. Куртизанката го бе излъгала за миналото си и той си даде сметка, че знае за нея даже по-малко, отколкото бе смятал. Мисълта, че някогашната му е любовница е убийца, го отврати. Ако успееше обаче да докаже, че финансовият министър Нита е невинен, списъкът на заподозрените щеше да намалее, а вероятността Глициния да е виновна — да нарасне.

— Освен това имам някаква идея, къде може да е заминала — добави Рейко. — Не е изключено Глициния да е подирила подслон при приятелката си от детството — Юя. След като излязох от къщата на майка й, разпитах съседите. Казаха ми, че Юя работела в някаква баня в града.

— Ще наредя детективите ми да претърсят всички бани — заяви Сано.

— Преди около четири години някакъв мъж откупил свободата на Глициния — продължи Рейко. — Майка й няма представа, как се е озовала обратно в Йошивара, нито знае името на мъжа. Но според слуховете бил самурай на висока длъжност. Мисля, че трябва да опитам да разбера кой е, защото може да ни отведе при Глициния, ако Юя не успее.

Сано бе обзет от смут. В главата му прозвуча сигнал за тревога, лошият ден заплашваше да стане още по-лош. Точно както се опасяваше, диренията на Рейко във връзка с Глициния щяха да я отведат до него. Усетила промяната в атмосферата, Рейко сбърчи чело, недоумявайки:

— Случило ли се е нещо?

Сано видя, че Хирата го наблюдава, за да разбере дали възнамерява да каже на Рейко за връзката си с Глициния. Трябваше ли да разкрие пред съпругата си онова, което бе крил толкова време? При положение че щяха да продължават разследването заедно, нима имаше избор? Обзе го паника.

В този момент на прага се появи един прислужник.

— Извинете, господарю, но току-що пристигна писмо за вас. Пратеникът каза, че е спешно — той му поднесе калъф за свитъци — изработен от бамбук цилиндър, запушен в краищата с дървени тапи.

— Благодаря — изпитал облекчение, Сано отвори калъфа, разгъна писмото и го прочете на глас:

Ако искате да научите нещо важно за убийството на владетеля Мицуйоши, идете в къщата на хълма, която е собственост на хокан Фуджио.

Съобщението завършваше без подпис, но пък имаше упътване, как се стига до споменатата къща.

Сано, Хирата и отряд детективи и войници се отправиха нагоре по хълмовете на север от Едо. Яздеха по криволичещ широк път, който се катереше нагоре по гористите склонове. Конете препускаха по замръзналата земя, по която рядко минаваха хора след края на лятото, когато гражданите на Едо се отправяха към хълмовете да дирят спасение от жегата. На фона на потъмняващото небе изгряваше луната — увиснал сред звездите бляскав сребърен полумесец с филигранна украса от сенки.

— Когато казах на Фуджио, че държа да претърся къщата му, останах с усещането, че крие нещо — обърна се Сано към Хирата. — Очевидно не е искал да разбера, че има и другаде къща, освен в Имадо, където живее със семейството си.

— Надявам се, ще намерим нещо, което си заслужава — без да знае, Хирата изрече на глас и надеждите на Сано.

Но и двамата бяха скептични по отношение на следата. Преди да напуснат града, се бяха опитали да разберат кой бе изпратил писмото. Беше го доставил един от разносвачите в крепостта, който от своя страна го бе получил от стражите при главните порти. Те казаха, че им го бил донесъл някакъв мъж, но не можели да си спомнят нищо за него, защото приемали безброй съобщения от най-различни хора. Писмото бе написано на евтина, обикновена хартия с непознат за Сано почерк. Макар и двамата с Хирата да се опасяваха, че е фалшиво, не можеха да си позволят да не му обърнат внимание.