Лора Роуланд - Кейсей

— Ваша светлост, не бива да съдите въз основа на толкова оскъдни доказателства.

Съдията Аоки го изгледа така свирепо, сякаш в следващия миг щеше да го изхвърли от залата, но не можеше да го стори заради високото положение на Сано.

— Право на съдията е да преценява доказателствата. Аз съм решил, че уликите срещу Нита са достатъчни, за да го осъдя за убийство.

— Не може да ме осъдите! — задърпа се Нита от ръцете на стражите. — Аз съм невинен. Кълна се в честта на прадедите си!

— Вие дори не представихте факти, доказващи невинността му — възпротиви се Сано.

Той долови как през публиката премина ропот, видя любопитни лица, които взеха да се извръщат към него, и усети как висшите служители се питаха какво ли ще му се случи заради това, че е взел страната на направил самопризнания предател. Знаеше, че има хора, които изгаряха от нетърпение да го видят екзекутиран редом с Нита. Всеотдайността му в диренето на истината неизменно го въвличаше в подобни рискове. Но въпреки това не можеше да допусне разследването да завърши с осъждането на Нита и действителният убиец да се отърве от справедлива присъда.

— Представил съм всички доказателства, които съм сметнал за съществени — заяви съдията. — Това е повече от достатъчно, за да бъде удовлетворено правосъдието.

Това бе истина — безброй обвиняеми биваха осъждани правилно или погрешно въз основа и на по-оскъдни доказателства от онези, които Аоки бе представил срещу Нита, при това с пълното одобрение на бакуфу.

Сано каза:

— Нямате свидетели, които да удостоверят, че финансовият министър Нита е влязъл в стаята, където е бил убит владетелят Мицуйоши. А и в самата стаята не бяха открити никакви улики, които да го потвърдят.

Съдията отмина аргумента му с небрежно махване на ръка.

— Или той е унищожил всички следи от присъствието си там, или вие не сте успели да ги откриете. Любовта му към куртизанката Глициния е достатъчно доказателство, че се е възползвал от възможността да убие съперника, прекарал нощта с нея.

— Не я обичам! — проплака отчаяно Нита. — Ако я желаех толкова силно, щях да й откупя свободата и да се оженя за нея. Тя също ме искаше, но аз й отказах. А и никога не бих убил наследника на моя господар заради една проститутка!

— Имаме основание да вярваме, че казва истината — отбеляза Сано, като си даваше сметка, че всяка дума го свързва все по-здраво с Нита и подрива лоялността му към режима. — Финансовият министър се развлича и с други куртизанки, не само с Глициния. Дори е обезпечил ритуалното излагане на завивките на една от тях.

— Виждате ли? — обърна се Нита към съдията.

— Тишина! — нареди Аоки, след което заяви на Сано: — И с още хиляда куртизанки да се забавлява, това е без значение. Принудата да отстъпи Глициния на владетеля Мицуйоши го е разстроила достатъчно, за да се скара със собственика и да убие за отмъщение.

— Бях разстроен, защото в „Овария“ поискаха да платя за срещата, която нямаше да се състои — отвърна Нита гневно.

— Има и други заподозрени — музиканта Фуджио, както и придружителката на Глициния, Момоко, която е задържана за същото убийство — Сано тръгна към подиума по пътеката между редовете насядали мъже. — Със същия успех бихте могли да подведете под съдебна отговорност всеки един от тях.

— Но никой от тях не е заклет предател — отвърна съдията Аоки и отправи към Сано поглед, изпълнен със скрито тържество. Лошият нрав на финансовия министър го правеше по-вероятен извършител на престъплението, но това не бе главната причина Аоки да се спре именно на него въпреки останалите заподозрени, даде си сметка Сано. Съдията Аоки не бе достатъчно зъл, за да осъди някого заради прищявка, нито искаше кръвта на Фуджио или Момоко по ръцете си, защото си даваше сметка, че можеха да се окажат невинни. Финансовият министър Нита, който вече бе получил смъртна присъда заради злоупотреби, беше безопасната изкупителна жертва. Съдията можеше да му лепне обвинение в убийство с чиста съвест и без много да го е грижа, че истинският престъпник може да е все още на свобода.

Ако владетелят Мицуйоши е бил единствената цел на убиеца, той не би трябвало да има причина да убива отново. Шогунът щеше да е доволен от присъдата на финансовия министър Нита, съдията щеше да получи повишението, за което толкова отдавна копнееше. Безпощадната му пресметливост смрази кръвта на Сано.

— В такъв случай осъдете финансовия министър Нита, щом желаете — каза Сано, — но забавете екзекуцията — ако разполагаше с малко време, можеше да научи истината за убийството и ако бе необходимо да отмени присъдата на Нита. — Моля само за още няколко дни.