Лора Роуланд - Кейсей

Сано и хората му коленичиха в задната част на публиката. Съдията се обърна към Нита с дрезгав, но звучен глас:

— Току-що чухме доказателства, че сте крали от хазната.

Сано си помисли, че лицето на съдията му напомня пъпеш — заострено и с дълбоки бръчки; очите му пък бяха като черни камъни в бразди. Беше облечен в строга черна роба, украсена със златни гербове. Плешивият му скалп отразяваше светлината от фенерите над подиума.

— Ако желаете, можете да не отговаряте.

— Признавам, че взех парите, излъгах доверието на господаря си и се опозорих — заяви Нита.

Тихите му думи не изразяваха никакви чувства, но раменете му бяха увиснали в отчаяние. Както всички знаеха, наказанието, налагано от Токугава за кражба, бе смърт.

— На това основание ви обявявам за виновен в злоупотреба и в държавна измяна — заяви съдията Аоки.

Сано пое въздух, за да помоли Аоки да забави екзекуцията, докато бъде разрешен случаят с убийството на владетеля Мицуйоши. Не беше изключено да му потрябва нова информация от Нита и затова той държеше всички заподозрени да са живи, докато не успее да разкрие убиеца. Но съдията заговори първи:

— Ще изчакам с присъдата ви, тъй като сте обвинен и в друго тежко престъпление — заяви той към Нита. — Сега ще бъдете съден и за убийството на владетеля и Мицуйоши.

Потресен, финансовият министър рязко вдигна глава. Сано остана като зашеметен, без да може да повярва на ушите си. Съдията Аоки възнамеряваше да съди Нита за убийството тук и сега, а дори не бе уведомил Сано! После си даде сметка, че трябваше да го очаква. Съдията се домогваше до по-висок пост и нито за миг не се бе отказвал от опитите си да получи повишение. Той вечно намираше начин да се промъкне в делата на бакуфу с надеждата да впечатли шогуна. И тъй като не му се струваше достатъчно да осъди финансовия министър само за злоупотреба, бе решил да се възползва от възможността да докаже, че Нита е и убиецът на наследника на шогуна.

Сега съдията Аоки отправи поглед към Сано в дъното на залата, предизвиквайки го да възрази.

— Ваша светлост, при цялото ми уважение трябва да ви помоля да отложите делото по убийството — въпреки гнева си Сано говореше учтиво, тъй като знаеше скритата опасност в молбата си. Присъстващите заобръщаха към него глава и той разпозна сред публиката важни служители от бакуфу.

— Умолявам ви също да отложите присъдата на финансовия министър Нита за злоупотреба и за момента да го оставите под домашен арест.

— По каква причина? — безчувствените очи на съдията Аоки проблеснаха.

Сано видя как финансовият министър впери поглед в него с неистова надежда за отсрочка. Обичайно бледото му лице сега бе придобило цвета на посивелите му коси; изглеждаше най-малко десет години по-стар от последната им среща.

— Разследването по убийството още не е приключило — поясни Сано въпреки тревогата си, че по принуда се озовава в съмнителното положение да защитава от закона един престъпник. — Засега не е установено дали убиецът е финансовият министър Нита или някой друг. Освен това, ако възникне необходимост, той трябва да ми бъде на разположение за разпит.

— Вашата молба е взета предвид и за съжаление — отхвърлена — маниерът на съдията Аоки бе почтителен, но подплатен със скрито самодоволство. — Припомням ви, че съдията има право да насрочва процеси и да произнася присъди по свое усмотрение.

Макар че Сано се радваше на висок пост в бакуфу, тъй като принадлежеше към вътрешното обкръжение на шогуна, фактическият му ранг беше неясен. Въпросът, дали имаше власт над останалите служители, бе обект на постоянни дебати.

— Съдът продължава работата си — обяви съдията Аоки. — Наказанието, което според мен заслужава финансовият министър Нита, ще бъде определено днес.

— Негово превъзходителство шогунът ми е предоставил отговорността да открия убиеца на владетеля Мицуйоши — каза Сано, като се мъчеше да овладее гнева си. — Ако финансовият министър Нита бъде съден днес не само за злоупотреба, но и за убийство, това означава намеса в изпълнението на моите задължения.

— Започвам да си мисля, че целите да забавите правосъдието за собствена изгода — зад равния глас с на Аоки звучеше скрита злоба; присъстващите се размърдаха в неловко очакване. — Нима предпочитате убиецът на наследника на негово превъзходителство да се измъкне ненаказан само защото не вие, а някой друг ще реши дали финансовият министър е виновен?

Това бе обвинение в държавна измяна, макар и косвено. Сано знаеше, че ако продължеше да се противопоставя на делото, щеше да си изпроси и пряко обвинение. Победен, поклати глава; кипеше от гняв, но безмълвно. Какъв лош късмет, че този месец беше ред на Аоки да съдийства, а не на бащата на Рейко! Съдията Уеда не би поставил личния си престиж над разума.