Лора Роуланд - Кейсей

Тя се усмихна през сълзи, горда от своето издигане в обществото, но после върху лицето й се изписа горчивина.

— Трябваше да забележа как го гледаше Глициния и как той я изпиваше с поглед, как й купуваше неща и й обръщаше повече внимание, отколкото на мен. Но аз изобщо не подозирах. После една нощ се събудих от странни звуци в къщата. Ще разберете какво имам предвид… Същата нощ той трябваше да работи до късно. Предположих, че някоя от слугините си е довела тайно мъж. Станах и отидох да ги изхвърля. И тогава установих, че звуците идват от стаята на Глициния. Надникнах вътре. И ги видях. Бяха в леглото заедно — Глициния и моят съпруг! — в погледа на госпожа Юе проблесна негодувание. — Сграбчих го и го принудих да се отдели от нея. Започнах да го удрям, крещейки: „Пусни момичето ми, звяр такъв!“ — за да илюстрира думите си, госпожа Юе размаха юмруци във въздуха. Рейко потръпна, като си представи невинното дете, насилено от доведения й баща.

— Той падна на пода — продължи госпожа Юе. — Втурнах се към Глициния с думите: „Добре ли си?“, но при вида й сърцето ми се смрази. Очаквах да е изплашена и да плаче. Но тя стана, чисто гола, с вирната глава — госпожа Юе се изправи с маниер, излъчващ жестокост и тържество. — И ми каза: „Аз го обичам, майко. И той обича мен, не теб. Ожени се за теб, за да има мен, защото аз съм тази, която винаги е искал. А сега, след като вече съм достатъчно голяма, ще стане мой съпруг“. Не можах да повярвам на ушите си. Толкова бях слисана, че стоях там, втренчена в нея, и клатех глава. Тогава Глициния се обърна към мъжа ми: „Кажи й, че е истина. Кажи й, че ще сте разведеш с нея, както ми обеща, за да се оженим“.

Рейко седеше неподвижно, смаяна от цялата история, а госпожа Юе продължи:

— Вперих поглед в него. „Тя лъже — рекох. — Кажи и ми, че лъже“. Но той само сведе глава и остана неподвижен. И тогава осъзнах, че Глициния го е прелъстила, за да го накара да ме изостави. Втурнах се към нея с и се разкрещях: „Зла уличница! Как смееш да крадеш съпруга ми?“ Зашлевих я през лицето. Заскубах косите й, проснах я на пода и почнах да я тъпча. Тя призоваваше съпруга ми да я спаси. Но той не се помръдна, не искаше да ни погледне. Глициния заплака. А аз я проклинах и биех, докато грохнах. Всички останахме в онази стая безмълвни, докато нощта превали.

Госпожа Юе се свлече на колене с изражение на човек, способен да убие. Рейко си представи виновния мъж, вилнеещата жена и ридаещото момиче като герои в трагична пиеса.

— Сега разбирате защо трябваше да се отърва от дъщеря си — отправи тя предизвикателен поглед към Рейко. — Съпругът ми нямаше намерение да се ожени за нея и да ме изхвърли, но ако беше останала, тя щеше да го кара винаги да желае нея, а не мен — в гласа й прозвуча горчивина. — Не можех просто да я изгоня от къщи, защото тя щеше да се върне и да убеди съпруга ми да я приеме отново. А и заслужаваше да бъде наказана. На сутринта им казах какво съм решила. Глициния ме молеше да й простя, но аз не й обърнах внимание. Мъжът ми ни отведе с ферибота нагоре по реката до Йошивара. Стигнахме до портите и аз казах на един от стражите: „Искам да продам дъщеря си“. И той доведе собствениците на публичните домове. Те се караха за Глициния, защото тя беше много хубава. Продадох я на онзи, който ми предложи най-много пари. Стигаше ми, дето си мислех, че ще бъде завинаги затворена в Йошивара. Когато я поведоха към вътрешността на квартала, тя взе да умолява съпруга ми да не я изоставя. Мен ме прокле, крещеше, че ще съжалявам за онова, което съм сторила, но аз просто си тръгнах. Мъжът ми ме последва и двамата се прибрахме у дома.

Рейко беше ужасена. Стореното от госпожа Юе бе, по-лошо от онова, което вършеха някои бедни селяни. Те не можеха да изхранват децата си и ги продаваха на собствениците на бордеите, защото там щяха да бъдат нахранени и облечени. За разлика от тях госпожа Юе съвсем съзнателно бе обрекла Глициния на проституция. Рейко погледна към Охана, която й кимна самодоволно, сякаш казваше: „Нали ви казах, че лъжите звучат по-добре от истината“. Вероятно Глициния си бе измислила нов живот, тъй като не е искала да обяснява на хората как е станала причина за собствения си позор, а майка й бе спечелила битката за мъжа, когото и двете желаеха. Рейко се замисли какъв извод можеше да се направи за убийството на Мицуйоши от лъжите на куртизанката. Най-малкото те навеждаха на мисълта, че Глициния е по-сложна личност, отколкото Рейко и Сано бяха предполагали.