Лора Роуланд - Кейсей

Ако съпругът й успееше да издигне сина си като следващия шогун, двамата с Хошина щяха да се радват на огромна власт и богатство. Но госпожа Янагисава не очакваше награда за себе си. Вероятно двете с Кикуко щяха да продължат да живеят както досега и перспективата изглеждаше ужасяваща почти колкото смъртта.

Хошина потъна в размисъл, а изражението му издаваше безпокойство.

— Негово превъзходителство може да управлява още много години.

— И би трябвало да се молим за това — отбеляза Янагисава, — защото сегашните условия предоставят много повече сигурност, отколкото могат да предложат бъдещите без значение, колко внимателно планираме действията си.

— Значи очаквате да уважа примирието ви със Сано и да чакам колкото е необходимо, докато обстоятелствата се променят и го поставят под ваш контрол? — в гласа на Хошина се долавяше обида.

Дворцовият управител само се усмихна.

— Или докато аз реша, че е време да прекратя примирието. Но иначе разполагаш с пълната свобода да предизвикваш Сано и да му причиняваш колкото си искаш неприятности.

Хошина се надигна с нескрито огорчение. Госпожа Янагисава почти го съжали, защото и той бе роб на съпруга й. И все пак разочарованието му я изпълни със злорадство. Когато бе дошъл да живее в дома й, си бе помислила да го отрови или пък да се промъкне в спалнята му през нощта и да му пререже гърлото. Някой ден можеше и да намери смелост да го убие, макар че се боеше от наказанието на съпруга си и не очакваше той да се заинтересува от нея само защото Хошина вече нямаше да го има. Засега бе насочила злобата си към Рейко.

Рейко бе родила син точно когато госпожа Янагисава бе осъзнала, че Кикуко никога няма да бъде като нормалните деца. Един ден същото лято, когато бе повела Кикуко на поклонение до храма Зоджо, търсейки духовно лечение за дъщеря си, тайно бе наблюдавала Рейко и Масахиро в градината на храма с група жени от замъка Едо. Докато гледаше как Масахиро бъбри и лудува, изпита неистова ожесточеност, защото той беше дете, каквото Кикуко никога нямаше да бъде.

Защо някои жени имаха толкова много, а други — толкова малко?

Този ден госпожа Янагисава бе стигнала до смътното, но изкусително убеждение, че светът съдържа ограничено количество щастие и Рейко разполага с повече, отколкото й се полага. Идеята изкристализира в увереност, че съпругата на сосакан сама е враг, откраднал от нейния късмет, и че ако Рейко бъде лишена от част от него, тя би могла да си възвърне онова, което й принадлежеше по право. Госпожа Янагасива нямаше представа, как би могла да постигне това, ала запознанството с врага й се стори добра първа стъпка. Ето защо бе отишла в двореца… където се бе случило нещо непредвидено.

Отначало госпожа Янагисава кипеше от яд, защото бе установила, че отблизо Рейко е още по-красива, а край Масахиро дъщеря й изглеждаше още по-недъгава. Ала Рейко бе толкова мила с нея, че тя бе обзета от колебание. Когато я попита кога да й отиде на гости, не беше сигурна дали търсеше начин да й причини зло, или да спечели приятелството й.

Долу дворцовият управител и Хошина станаха и излязоха от стаята. Кикуко се размърда под завивката, усещайки, че вече е безопасно. Макар да нямаше какво повече да чуе, госпожа Янагисава остана да лежи неподвижно, размишлявайки за онова посещение в къщата на Рейко. Спомняше си, че видя играчка конче в кабинета на сосакан сама и мъжка нощна риза на закачалка в стаята на Рейко. Къщата им бе място, където съпруг, съпруга и дете живееха в същинска задруга и където тя можеше да намери както душевен покой, така и поводи за завист. Госпожа Янагисава не беше сигурна дали да търси щастието, като причини болка на Рейко, или да се сближи с нея с надеждата и да прихване мъничко късмет. Но бе сигурна в едно. Ако можеше да помогне на Рейко в разследването на убийството, трябваше да го стори, защото така щеше да си осигури възможност да следва онези свои подбуди, които надделееха.

Рейко слезе от паланкина, влезе вкъщи и въздъхна отчаяно, когато прислужниците поеха наметалото й. Въпреки надеждите й да намери Глициния и любовника й от Хокайдо, проведените сутринта разговори бяха завършили с провал. Нито една от жените, които бе посетила, не знаеше нищо за тайнствения любовник. После бе отишла до имението на баща си в административния район недалеч от замъка Едо. Съдията Уеда, който се редуваше в изпълнение на задълженията с другите съдии на Едо, в момента бе в едномесечна почивка и делата се ръководеха от неговия колега съдия Аоки. Рейко бе попитала баща си дали по някакъв повод не е попадал на пришълец от Хокайдо. Уеда бе прегледал архивите си, но не бе открил в тях никаква следа. Рейко вече почваше да си мисли, че намереният от Хирата дневник е подправен.