Лора Роуланд - Кейсей

Кикуко стъпваше внимателно, сложила пръст върху устните си, и въртеше доволно очи, забавлявайки се искрено на онова, което приемаше като игра. Двете легнаха на постелката, метната върху сламената рогозка, и госпожа Янагисава покри себе си и дъщеря си с дебелата завивка, която трябваше да ги предпази от студа и влагата на това място, където не идваше никой друг. Тя легна по корем, подпря брадичка на ръцете си и надникна през една голяма колкото длан дупка на пода.

Отворът, изкусно замаскиран с подходящо издялана и боядисана дърворезба, беше в тавана на кабинета на дворцовия управител. Госпожа Янагисава бе открила преди години тайния проход, водещ от нейното крило на къщата до тук. Тя бе изрязвала дупката нощем, докато всички останали спяха, за да се сдобие с този прозорец към живота на съпруга си.

Дворцовият управител никога не говореше за работата си, рядко се случваше да разменя с нея по някоя дума, тъй че, ако искаше да слуша гласа му или да разбере с какво се занимаваше, тя трябваше да подслушва. А тъй като той почти никога не й отделяше от времето си, бе принудена да го наблюдава тайно, ако искаше да го види. Възможно бе той да не си даваше сметка за това, а може би го знаеше, но му беше все едно.

Сега тя го виждаше как пуши лула и пише. Намазаната му с масла коса и копринената му роба блестяха. Беше сам, но в съседните стаи зад скрити в стените врати бдяха телохранителите му. Сърцето на госпожа Янагисава се изпълни с трепетно обожание.

Той бе все така красив, както и в деня на запознанството им. Тогава тя се бе учудила как е могла да заслужи подобен съпруг. Трябваше да се досети, че бракът им щеше да се окаже точно това, което жена като нея би могла да очаква.

Открай време знаеше, че е грозна. Бе второто от три деца, израсла в провинция Кай в къщата на родителите си — и двамата далечни родственици на Токугава. Вътре кипяха глъч и оживление, но тя бе стеснителна и саможива. Вечен прицел на подигравките на красивите си сестри, критикувана от майка си и прислугата, пренебрегвана от баща си, тя прекарваше повечето време сама. Компания й правеше само една кукла с нащърбена порцеланова глава, която за нея бе още по-скъпа заради недостатъка й.

Когато достигна възрастта за брак, родителите й взеха да я водят на различни миай. Тя не смееше да погледне кандидат-младоженците в очите, понеже се боеше да не зърне в погледа им отвращение. Тези срещи не доведоха до нито едно предложение. Бе обречена на моминство… до онази съдбовна миай с младия дворцов управител на шогуна.

Случи се преди десет пролети. По време на срещата в околностите на храма Каней тя стоеше заслушана в разговора, с наведена глава и вперени в земята очи. Мекият тембър на дворцовия управител Янагисава бе накарал нещо в нея да трепне. Любопитството надделя над стеснителността. Тя събра смелост да вдигне очи и погледите им се срещнаха. Той я омагьоса. Беше като да се взреш в слънцето, след като си живяла в непрогледен мрак. Обляха я горещи вълни, сякаш образът му излъчваше топлина. Тогава мъжът се усмихна, а тя усети замайването и разтуптяващото сърцето чувство, предизвикано от първата любов. Съгласието му да се оженят й се стори като чудо. Дори се осмели да мечтае за щастие, докато си разменяха ритуалните чаши саке по време на сватбата, но още първата им нощ й разкри жестоката реалност на брака й.

— Това са твоите покои — рече Янагисава със студен безстрастен глас. — Ще те оставя, докато се съблечеш и легнеш.

Тръпнеща в тревожно очакване, тя се подчини. Скоро Янагисава се върна. Без изобщо да я погледне, угаси лампата и в тъмното прошумоляха дрехите, които сваляше от себе си. Пъхна се до нея под юргана. Тя усети желанието му, но след няколко машинални ласки всичко свърши. Той стана и си тръгна. Тя лежеше сама, от очите й се стичаха сълзи, а между краката й пареше тънка ивица кръв. Не беше разменила и една дума със съпруга си; дори не бе видяла тялото му. И знаеше, че той угаси лампата само за да не я гледа.

През следващите месеци дворцовият управител не й оказваше повече внимание. Тя се чувстваше като обитаващ къщата призрак. Не виждаше почти никого, освен прислугата, не разговаряше с никого и не завърза никакви приятелства в замъка Едо. Любовта и копнежът й по Янагисава само се засилваха от отсъствието му. През две-три вечери той я посещаваше в леглото и тя всеки път се надяваше, че той ще прояви нежност и тя ще изпита удоволствие. Но всеки път той се държеше както първия.