Лора Роуланд - Кейсей

Двамата стигнаха до края на хиподрума и тръгнаха обратно. Враните полетяха над ливадата като черни хвърчила, крясъците им отекнаха в неподвижния въздух. Сано отбеляза факта, че Тода току-що бе опровергал твърденията на финансовия министър, че не е обичал Глициния и че не е ревнувал от другите й клиенти, като в същото време бе потвърдил думите на главния старейшина Макино.

— Значи смяташ, че Нита е убил и Мицуйоши, и Глициния?

— Не изключвам възможността той да стои зад убийството и изчезването на куртизанката — отвърна Тода, — но не мисля, че е от хората, които биха си изцапали ръцете, като намушкат някой мъж или отвлекат жена.

— Възможно ли е някои от хората му да са свършили мръсната работа?

— Малко вероятно. Те са предани на Нита, но едва ли лоялността им се простира дотам, че да убият наследника на шогуна. Нита има куп познати сред престъпниците, които среща в Йошивара. На твое място щях да се поразтърся сред тях.

Сано щеше да го стори. Но въпреки това сценарият, който бяха разработили двамата с Тода, не му се струваше особено убедителен.

— Ако Глициния е била убита в стаята й, щеше да има някакви улики, но аз не открих нищо, което да подсказва, че там е умрял още някой, освен Мицуйоши. Ако е била отвлечена и убита някъде другаде, къде е трупът й?

— Разбрах, че продължаваш да претърсваш района около Йошивара и главните пътища — отбеляза Тода.

— Но засега не сме открили труп.

— Може тялото й да е хвърлено в река Сумида, в канала Сания или в някой от по-малките водни пътища.

Но инстинктът на Сано му подсказваше, че Глициния е още жива, а освен това имаше и друга причина, която намаляваше вероятността да е убита. Записките в дневника й разкриваха сценарий, който не включваше роля за финансовия министър и разкриваше, че изчезването й е доброволно бягство с любим. Сано обаче бе разбрал, че дори и записките й да бяха автентични и в тях да бе разказала истината, страниците, които бе прочел, представляваха само част от дневника. Може би тайнственият любовник от Хокайдо е имал същото собственическо отношение към Глициния като Нита и също като него я е ревнувал от клиентите й. Не беше изключено именно той да е убил последния клиент, когото тя е забавлявала, преди да напуснат Йошивара.

— Сигурно ще ти е интересно да научиш, че финансовият министър Нита бе арестуван рано днес сутринта — подхвърли Тода.

— Моля? — Сано замръзна намясто от изненада.

— Заради злоупотреби с държавната хазна — обясни Тода. — Процесът му трябва вече да е започнал — след което добави с лукава усмивка: — Тъй че, ако се нуждаеш от повече информация, няма да е зле да се отбиеш до съдията Аоки.

— Но аз още не съм приключил с разследването! Нита не може да бъде съден точно сега — Сано знаеше какво щеше да се случи с финансовия министър. Съзнанието, че Нита бе заслужил съдбата си, ни най-малко не намаляваше ужаса му. — Моля те, отмени процеса! — възкликна той разпалено.

— Съжалявам, но това вече не зависи от мен — Тода сви рамене и се загледа във враните. Те връхлетяха като черна орда над ливадата, където закряскаха и запърхаха с криле, докато кълвяха някаква храна. — Смея да отбележа, че същото може да се каже и за твоето разследване.

Домът на родителите на Хирата се намираше в банчо — района на запад от замъка Едо, където хатамото на Токугава притежаваха имения, оградени с плетове от жив бамбук. Макар че бяха служили дълго и вярно на шогуна, тези васали живееха в условия, които в най-добрия случай можеха да се нарекат скромни, и често се озоваваха твърде близо до мизерията заради растящите цени и все по-ниските си възнаграждения. Днес запълненият с паянтови постройки район изглеждаше запуснат и мрачен, а бамбуковите дръвчета бяха голи и изсъхнали. Хирата яздеше редом с други самураи по тесните кални пътища. Спря пред къщата на родителите си, която бе една от най-бедните в квартала.

Когато влезе през обикновената дървена порта, забеляза в двора четири коня със скъпи седла и юзди, които не бяха собственост на семейството му. Трима от малките му племенници тичаха покрай ниската къща и крещяха. Хирата завърза коня си и влезе в къщата. Когато закачи мечовете си в антрето, забеляза на закачалката до обикновените оръжия на баща си и дедите си четири украсени с орнаменти комплекта мечове, вероятно принадлежащи на посетителите. Продължи по коридора и завари къщата пълна с хора. Бабите му седяха в дневната и пушеха, като от време на време сгълчаваха малките, които играеха край тях. Хирата чу прислужниците да дрънкат със съдовете в кухнята, както и плача на бебе. Всеки път, като се върнеше вкъщи, мястото му се струваше все по-тясно и по-мрачно. А днес беше и студено, защото семейството му трябваше да пести гориво. Хирата поздрави бабите си и изпита чувство на вина, задето семейството бе принудено да понася всичко това, докато той се радваше на лукс и покой в жилището на Сано. Най-голямата му сестра, овдовяла наскоро, се приближи до него с бебе на ръце.