Лора Роуланд - Кейсей

— Радвам се да те видя, братко — рече тя. — Хиляди благодарности за дрехите, които изпрати на децата.

Фактът, че по-голямата част от възнаграждението му отиваше за семейството, не намаляваше чувството му за вина. Преди да успее да попита кои са посетителите, баща му извика от гостната:

— Ти ли си, сине? Заповядай, влез.

Изпълнен с любопитство, Хирата се подчини. В гостната седяха родителите му и един самурай на средна възраст в пищни одежди. Близо до него бяха коленичили трима мъже в по-обикновени дрехи, очевидно свитата му. Майката на Хирата сервираше чай в най-хубавия им сервиз.

— Какъв късмет, че синът ми пристигна, докато сте тук — обърна се бащата му към госта и сетне рече на сина си: — Спомняш си многоуважаемия йорики Окубо.

— Разбира се — Хирата коленичи до баща си и се поклони на госта. Още докато работеше в полицията, йорики Окубо бе негов командир, а баща му бе служил под командването на бащата на Окубо. Но двата клана никога не бяха поддържали особено близки отношения и Хирата се зачуди каква ли бе причината, довела йорики в дома му. Той го поздрави учтиво: — За мен е чест да ви видя отново. Надявам се да сте добре.

— Да, благодаря — йорики Окубо имаше месесто лице с увиснали надолу черти. Той отправи изпитателен поглед към Хирата и в очите му се появи одобрение. — Виждам, че и при теб нещата са наред. Явно животът като подчинен на сосакан сама ти понася — след като го поразпита за задълженията му, Окубо добави: — Похвално е, че си толкова зает и все пак си намерил време да посетиш родителите си.

Хирата хвърли озадачен поглед към баща си, който отмести очи и се обърна към Окубо:

— Синът ми винаги е бил добросъвестен по отношение на задълженията си както към своя началник, така и към семейството си — все така без да поглежда Хирата, баща му продължи: — Окубо сан е дошъл от името на своя колега — уважаемия йорики Сагара.

— Колегата ми има неомъжена дъщеря — рече Окубо.

Разбрал, че Окубо е в дома му като посредник с предложение за женитба от другия полицейски командир, Хирата бе връхлетян от тревога. Тъй като родителите му посрещнаха предложението с охота, явно бяха отхвърлили идеята за брак с Мидори.

— Един брак на сина ми с момичето на Сагара би бил много подходящ — рече баща му. — Общото минало на бащите в силите на реда е солидна основа за хармоничен живот.

— Налице са и други изгоди за двете страни — добави Окубо. — Честно казано, положението на сина ви в бакуфу се цени високо от клана Сагара. А богатството им е значително.

Хирата понечи да възрази, но баща му заговори преди него:

— А самото момиче? С благ характер ли е?

— Да, определено. Тя е скромна, покорна и вярна — той се обърна към Хирата: — Освен това е на шестнайсет и е много красива.

Хирата изобщо не го беше грижа колко желана партия за брак бе момичето на Сагара.

— Татко — рече той.

Заплашителният поглед на баща му и красноречивият жест на майка му го накараха да млъкне. Той се сви в безмълвна тревога, а в това време разговорът продължаваше.

— Следващата стъпка е миай, предполагам? — попита баща му.

— Може да се уреди — отвърна Окубо. — Сагара очакват с нетърпение подобна среща.

Последва учтиво сбогуване. След това баща му се обърна към майка му:

— Кракът ме боли от толкова коленичене. Трябва да му направя лечебната баня.

Хирата помогна на майка си да напълни легена с гореща вода и билки. Баща му седна на възглавнички и потопи тънкия си крив крак във водата.

— Татко, не искам да ходя на миай — обади се Хирата.

— Трябва, защото вече дадохме дума — възрастният мъж говореше безцеремонно, сякаш добрите обноски бяха единствената му грижа. Явно бе решил да се преструва, че Хирата няма сериозни основания за възражения срещу предстоящата миай. — Ако сега се откажем, ще обидим йорики Окубо и клана Сагара.

— Слушай, няма да отида — заяви Хирата. Гласът му едва доловимо трепна, макар че бе скръстил ръце и бе застанал леко разкрачен, за да си вдъхне увереност. Той, началникът на стоте детективи и войници на Сано, все още трепереше пред родителския авторитет и никак не обичаше да противоречи на баща си. — Разстроен съм, че си започнал тези преговори за брак зад гърба ми.

В очите на възрастния мъж проблесна гняв:

— Аз имам пълното право да правя уговорки от твое име, а твой дълг е да ми се подчиняваш. Ще отидеш и ще изпълниш задълженията ни. След това, ако не харесаш момичето на Сагара, можем учтиво да откажем предложението. Има множество други подходящи родове, които на драго сърце биха омъжили дъщерите си за теб.