Лора Роуланд - Кейсей

На Хирата му хрумна нещо и макар че идеята му се стори абсурдна, все пак реши да попита:

— Да си се срещал с куртизанка на име Глициния?

— Аз? О, не — в първия момент Плъха изглеждаше слисан, а сетне прихна. — Шегуваш се, нали? Дори да можех да си позволя Йошивара, само да ме видят, онези жени ще се разбягат с писъци.

Хирата съвсем се обезкуражи. Щом Плъха не бе чувал нищо за любовника на Глициния, значи мъжът се бе скрил доста добре. А може би страниците, които бе купил от Горобей, бяха фалшива улика, както бе предположила Рейко.

— Уведоми ме, ако чуеш нещо за мъж от Хокайдо, особено ако пътува с жена — рече Хирата.

— Дадено — Плъха бавно се отдалечи заедно с маймуната.

Нетърпелив да пристъпи към действие, Хирата реши да продължи към Фукагава и да претърси магазините за тестени изделия. Не беше изключено Глициния и любовникът й да са намерили убежище в някой от тях. Но преди това щеше да посети семейството си и да провери какви бяха изгледите да получи разрешение за брак с Мидори.

Истинско нашествие от бюрократи връхлетя имението на Сано — всеки от тях с намерението да стовари подозренията върху враговете си. Затрупаха го с безпочвени обвинения, които го объркаха напълно. Макар че денят едва бе започнал, си даде сметка, че не е в състояние да понесе повече опити да бъде манипулиран заради лични интереси. Най-сетне, когато посещенията секнаха за кратко, навлече дрехите, с които излизаше, взе мечовете си и напусна къщата, за да потърси единствения човек, който можеше да му каже кои от слуховете са верни и кои — не.

Денят бе студен и мрачен, небето приличаше на зацапана подгизнала вата, влажният въздух бе пропит със сажди. Под замъка Едо стоманеносивата река и каналите прорязваха еднообразния градски пейзаж. В далечината се мержелееха върховете на хълмовете, обгърнати в сива мъгла. Докато се изкачваше по оградените с каменни стени пътеки на замъка, Сано се размина със забързани служители и патрулиращи войници. Израженията на всички бяха неприветливи като времето. Сано ускори крачка; чувстваше се неловко в изпълнената с напрежение атмосфера, предизвикана от убийството на владетеля Мицуйоши; почти долавяше мириса на предстоящото прочистване. Влезе в двореца и се отправи към едно уединено място, което бе посетил за първи път преди цяла вечност.

Тук, скрит сред лабиринт от коридори, правителствени кабинети и чакални, се намираше главният щаб на мецуке — разузнавателната служба на Токугава.

Мецуке заемаше помещение, чиито ограничени размери създаваха погрешна представа за властта, с която разполагаше. В отделения, зад преградни стени от хартия и дърво мъже пушеха тютюн и изучаваха окачени по стените карти; разговаряха или четяха зад бюрата, отрупани със свитъци, кутии за съобщения, книги и пособия за писане. При появата на Сано те вдигнаха глава и снишиха гласове.

В последното отделение бе коленичил облечен в черно самурай. Той вдигна поглед от статива за четене и се поклони на Сано.

— Поздрави, сосакан сама.

— Поздрави, Тода сан — отвърна на поклона Сано.

Тода Икьо бе старши агент от разузнаването и имаше толкова невзрачен вид, че ако се срещнеха някъде другаде, Сано можеше и да не го познае. Нито висок, нито нисък, нито дебел, нито слаб, нито млад, нито стар, Тода имаше уморени очи, а лицето му бе такова, че никой не би го забелязал в тълпата. Сано се бе съветвал с Тода и за други случаи и веднъж агентът му разказа как бе шпионирал правителствен служител, заподозрян в държавна измяна. Служителят изобщо не бил успял да разпознае Тода, макар че двамата работели в двореца и се разминавали по коридорите всеки ден. Бил екзекутиран, без дори да разбере кой го е изпратил на смърт.

— Ще ми отделиш ли малко време? — попита Сано, представяйки си как един ден самият той можеше да се окаже нищо неподозираща жертва на агент от мецуке.

— Разбира се — Тода му махна да седне до него. Апатичният му глас и жестове говореха за човек, който рядко напуска естественото си състояние на неспираща досада. — Предполагам, че посещението ти е свързано с разследването на убийството на владетеля Мицуйоши?

— Така е.

— И си дошъл при мен, защото са те засипали със слухове.

Сано се засмя тихо, за пореден път удивен от информацията на Тода. Агентът също се засмя.

— Не спирам да се изумявам колко високо се издигна, откакто се видяхме за пръв път — рече Тода.

Бяха се запознали по време на първия случай на убийство, което разследваше Сано, когато бе разкрил заговор срещу шогуна и бе дошъл в замъка Едо, за да докладва на мецуке.