Лора Роуланд - Кейсей

— Можете да проверите и Сугита Фумио — намеси се Като. Той напълни лулата си отново, като внимателно подбираше тютюна си.

— Имате предвид председателя на съдебния съвет? — попита Сано. Тази институция бе само едно стъпало под съвета на старейшините и упражняваше контрол над различни правителствени органи. — Но Сугита не е бил в Йошивара през онази нощ.

— Възможно е да сте го пропуснали — отбеляза Като.

— Има ли причини да се смята за заподозрян? — Сано прикри тревогата си от факта, че за пореден път във връзка с убийството пред него се споменаваше име на висш служител.

— Преди години съветникът Сугита искал да се ожени за една дама, но семейството й я омъжило за бащата на владетеля Мицуйоши — съветник Като взе машата от подноса и разрови металната кутия, за да избере подходящия въглен за лулата си. — Съветникът Сугита и досега обича тази дама и изпитва неприязън към съпруга й. Не е ли възможно тази неприязън да се е прехвърлила и върху владетеля Мицуйоши — издънката от техния брак?

Историята изглеждаше скалъпена набързо.

— Има ли някакви други улики, които подсказват, че съветник Сугита е убиецът на владетеля Мицуйоши? — обърна се Сано към Уемори. — Или такива, които насочват разследването към владетеля Дакуемон?

— Ваше задължение е да откриете необходимите доказателства — заяви строго Уемори с укор в гласа.

За Сано бе очевидно, че зад маската на алтруизма тези мъже крият лични интереси. Той знаеше, че Сугита бе изразил желание да стане член на съвета на старейшините и бе започнал кампания срещу Като с намерението да заеме мястото му. Какъв по-добър начин за Като да се предпази от това, като уличи Сугита в подло убийство? Освен това Сано беше наясно, че Уемори е в дългогодишна непримирима вражда с бащата на владетеля Дакуемон, който непрестанно се стремеше да убеди шогуна, че Уемори няма място в съвета. Ако Дакуемон наследеше шогуна, това не би се понравило на Уемори, тъй като тогава бащата би се сдобил с нужната власт да го унищожи. Стремежът на старейшините да включат Сано във войната, която водеха, не означаваше непременно, че трябва изцяло да отхвърли теорията им; и все пак смяташе, че ще му бъде трудно да установи дали съветникът Сугита и владетелят Дакуемон са замесени в убийството.

— Знаете, че негово превъзходителство ми забрани да разследвам роднините и близките на владетеля Мицуйоши — рече. Разбира се, старейшините бяха наясно със забраната: бяха присъствали, когато шогунът бе издал заповедта. — Как бих могъл да използвам информацията, която ми предоставихте?

Усмивка раздвижи набразденото от бръчки лице на Уемори.

— Това трябва да решите сам.

Огами кимна. Добави в подноса си още пепел във формата на пресичащи се линии.

Гняв обзе Сано, когато прозря намеренията на старейшините спрямо него. Те прекрасно познаваха склонността му да поставя законността над задълженията си. Очакваха от него да пренебрегне заповедта на шогуна и да започне да разследва съветника Сугита и владетеля Дакуемон като заподозрени. Независимо дали някой от двамата щеше да се окаже виновен, скандалът щеше да съсипе репутацията им. А заемеше ли се да ги разследва, дори ако разкриеше убийството, заради неподчинението си Сано подлежеше на сурово наказание. При това старейшините не изпитваха никакви угризения да го манипулират, без да ги бе грижа какво щеше да се случи с него. Потискайки негодуванието си, Сано се обърна към Огами:

— Има ли друг заподозрян, към когото бихте желали да насочите вниманието ми?

— О, не — невъзмутимо отвърна Огами и се взря в пепелта пред себе си като художник, съзерцаващ творението си. — Единствената ми цел е да помогна на колегите си в стремежа им да ти съдействат.

Негодуванието на Сано прерасна във възмущение, когато прозря истинската цел на Огами. Огами се бореше с главния съветник Макино за контрол върху съвета. Явно бе обещал на двамата си колеги да им помогне да унищожат враговете си, ако се съюзяха с него. Следователно ги бе довел тук, безопасно далеч от Макино и шогуна, за да въвлече и Сано в плана си.

— Хиляди благодарности за загрижеността — насили се да каже Сано.

Не беше изненадан, че съюзникът му възнамеряваше да го използва толкова грубо, тъй като личният интерес бе водещ във всички взаимоотношения в бакуфу. И все пак обзет от гняв, Сано стисна здраво празната купичка от чая, която държеше. Взря се в гостите, седнали насреща му самодоволни и нагли. Бе спасил тях и целия град от „Черният лотос“, а те щяха да го използват като парцал, за да избършат мръсотията, да го смачкат и да го изхвърлят! Негодуванието се спусна като кървава пелена пред очите му.